Според експертите социалните умения са с по-голяма важност от техническите

Работодателите търсят от жените диплома за завършено образование, а от мъжете демонстрация на умения. Жените, които са със средно или по-високо образование, имат с 20% по-голям шанс да си намерят работа в сравнение със завършилите основно или никакво.

При мъжете пък е по-важно да демонстрират логическо и интуитивно мислене, умения за решаване на проблеми, математическа грамотност, а завършеното образование не играе толкова голяма роля.

Такива изводи са направени от национално представителното проучване на Световната банка, проведено през пролетта на 2013 г., което бе представено на форума на Българската стопанска камара (БСК) "Предизвикателства на пазара на труда в България: ролята на уменията и компетенциите", пише в. "Сега".

"В България изглежда, че дипломите и възрастта са важни за навлизане на пазара на труда, особено за жените. Омъжените дами и тези с по-малки деца са по-неактивни на пазара на труда. Предпочитани от работодателите са жените на средна възраст пред младите. Със сигурност образованието е важен фактор за намиране на работа", коментира проучването икономистът от Световната банка Виктория Левин.

Личностните способности по-важни от техническите

Любопитно е, че при мъжете развитите умения за общуване не се ценят особено. Данните показват, че е по-малко вероятно за един мъж да получи желания от него пост, ако е демонстрирал развити комуникативни умения.

За сметка на това обаче всеки пети работодател посочва, че не може да намери подходящи хора за свободните си позиции именно заради липсата на социални умения у кандидатите - житейските, личностните и междуличностните умения, добросъвестност, постоянство и др.

Според експертите социалните умения са с по-голяма важност от техническите, тъй като последните могат да се придобият, а другите се възпитават от раждането. По-възрастните хора у нас показват по-ниски познавателни умения, но ги компенсират с умението си за общуване.

Търси се висококвалифициран персонал

Виж още: Ефектът Дънинг-Крюгер, или Защо обществото ни не работи

Друг важен извод от изследването е, че търсенето на работна сила се измества от нискоквалифициарн персонал към висококвалифициран. В подкрепа на това е и фактът, че по време на голямата финансова криза от 2008 до 2013 г. сектори като строителството, производството и селското стопанство са загубили значителен процент от работещите там. Тези работни места не се възстановяват въпреки подобрението на икономическата среда.

В други сектори, където се изисква сериозна компетенция, броят на заетите расте въпреки кризата. Според данни на БСК в момента в IT сектора има недостиг на около 40 хил. служители. Критичен недостиг на квалифицирани кадри има още в редица медицинските професии: лекари, фармацевти, медицински сестри, парамедици, здравни мениджъри и т.н.

Недостиг на квалифицирани кадри има и при биоинженерите, учителите и социалните работници. Не достигат специалисти в софтуерната индустрия, нанотехнологиите, мехатрониката, мобилните комуникации, приложните науки, енергетиката, химията, строителството, машиностроенето.

Проблемът е в образованието

Друг от изводите на Световната банка е, че у нас липсва културата на ученето през целия живот, към което са ориентирани страните от Европа. Според проучването през 2013 г. само 7% от хората са участвали в обучение за повишаване на уменията и квалификацията.

Работещите посочват като основна причина да не включват в обучения липсата на време. Безработните отговарят, че не са знаели за съществуването на подобни възможности, а неактивните - че просто не се интересуват от подобни обучения.

Междувременно според данните близо 2/3 от младите хора смятат, че излизат от университета без необходимите практически познания. Средно 30% от разходите на работодателите в Европа отиват за обучение на служителите им, докато у нас процентът на тези разходи е само 9%.

"Шанс за професионален успех имат хората с аналитично, иновативно и креативно мислене. На пазара на труда се ценят също уменията за развойна дейност, създаване и внедряване на нови технологии, готовността за учене и усъвършенстване", обясни ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към БСК Томчо Томов.

Виж още: Най-търсените професии през следващите пет години

Прогнози

Според прогнозите, изготвени на база данните от изследването, застаряващото население у нас ще е един от най-големите проблеми на пазара на труда в бъдеще. Ако през 2010 г. най-голяма част от хората у нас са на възраст между 35 и 39 години, през 2030 г. най-многобройната група ще е на хората между 50 и 54 години. През 2050 г. най-много българи ще са на възраст от 60 до 64 г.

Освен това до 2050 г. България ще е загубила над 30% от населението си, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията. За сравнение - Латвия и Румъния ще са загубили около 20% от населението си. Заради тази структура на населението в пазара на труда трябва да се впрегне целият ресурс, препоръчват от Световната банка.

Източник: в. "Сега"