"24 часа" изброява някои от основните конкуренти на българската кандидатка за генерален секретар на ООН

Официалната номинация на Ирина Бокова от българското правителство е само първата крачка в трудната битка, която тя трябва да води, за да наследи Бан Ки-мун, пише в. "24 часа".

Всъщност далече преди номинацията западната преса многократно писа, че Бокова е един от фаворитите за нов генерален секретар на ООН. Причините са очевидни. За първи път международното обществено мнение е узряло за идеята начело на световното правителство най-после да застане жена. Според ротационния регионален принцип, макар и негласен, вече е ред на Източна Европа да вземе престижния пост.

И, разбира се, основен аргумент в полза на българката е нейният огромен опит като шеф на ЮНЕСКО - най-голямата и сложна като функциониране агенция на ООН. Нещо повече, целият свят знае името й, особено след решителната й кампания за опазване на културните ценности в Сирия и Ирак и за прекратяване на трафика им, който финансира терористите от "Ислямска държава".

Бокова спечели втория си мандат начело на ЮНЕСКО въпреки тежките бюджетни рестрикции за организацията, след като САЩ прекратиха вноската си в бюджета й през 2011 г. Преизбирането й през 2013 г. стана с подкрепата на петте постоянни членки на ООН: САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай, които ще имат тежката дума и при избора на нов генерален секретар.

Виж още: Кой е политикът на 2015 г.

Заради прозрачността тази година за първи път всички държави членки на ООН бяха призовани да издигнат свои кандидати за поста. Срокът за представяне на кандидатурите е до края на март, след което ще започнат консултациите по тях в Съвета за сигурност.

Според западни анализатори за новия пост ще се води

тежка битка най-вече между Русия и САЩ

Наскоро сп. “Икономист” обяви Бокова за кандидата на Москва за ООН. Миналата година заедно с генералния секретар Бан Ки-мун тя бе на бойкотирания от Запада Парад на победата в Москва, което бе запомнящ се дипломатичен жест от нейна страна в посока на Русия.

Миналата година Бокова два пъти се срещна лично с президента Путин, а външният министър Сергей Лавров я посети в Париж и даде висока оценка за качествата й. На пръв поглед изглежда, че подкрепата на Москва за нея е безусловна, но се говори, че словенецът Данило Тюрк, който преди дни обяви официално кандидатурата си, също е харесван от Москва.

Отношенията със САЩ са малко по-сложни. Основната причина е, че по време на нейния мандат страните от ЮНЕСКО избраха Палестинската автономия за член на организацията. Тогава по силата на своето законодателство САЩ спряха финансирането си, равняващо се на 22% от цялостния бюджет на ЮНЕСКО.

Бокова обаче успя да се справи с финансовата криза, като реформира организацията и направи харчовете й значително по-ефективни. През октомври м.г. държавният секретар на САЩ Джон Кери изрази желанието на страната си да остане в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО и обеща да лобира за възобновяване на финансирането.

Кери имаше лична среща в Париж с Бокова, която пък бе единственият шиф на организация в системата на ООН, поканен да участва в организирана от президента Барак Обама конференция срещу крайния екстремизъм.

Някои медии в САЩ обаче определят епизода с приемането на Палестина като "антиамериканско действие", като не забравят да припомнят и че българката идва от комунистическо семейство. Което подсказва, че в САЩ кандидатурата на Бокова не се възприема еднозначно и тя ще срещне опозиция, която ще трябва да преодолява.

Останалите постоянни членки на Съвета за сигурност едва ли биха се противопоставили на кандидатурата на Бокова. Нейните отлични отношения с Франция не са тайна. През юли м.г. френският президент Франсоа

Оланд й даде най-високата степен на Ордена на Почетния легион,

която обикновено се връчва в края на мандата. Двамата посетиха заедно освободените от ислямистите райони на Мали, от залите на Лувъра отправиха и съвместен апел за опазване на културното наследство, заплашено от ислямистите.

През 2015 г. шефката на ЮНЕСКО имаше и няколко срещи с китайския президента Си Дзинпин, една от които бе при първото му посещение в централата на организацията в Париж. Председателят на 37-ата генерална конференция на ЮНЕСКО Хао Пинг пък наскоро я нарече "лидер с глобална визия за по-добър свят".

Великобритания лансира Хелън Кларк, бившата министър-председателка на Нова Зеландия. Но ако има силна кандидатура на източноевропейка, подкрепена от САЩ, се смята, че британците ще я подкрепят. Така че първата голяма битка по пътя към поста на генерален секретар на ООН за момента се очертава тази с кандидатите от Източна Европа.

Неслучайно именно държавите от този регион започнаха първи да лансират имената, зад които застават. Държавите от останалите региони засега изчакват да видят колко силни са тези кандидатури, преди да се намесят в битката. В този смисъл кой и кога ще обяви следващите имена ще е много показателен момент за шансовете на българката, заключава вестникът.

Освен Данило Тюрк, в ООН вече са изпратени имената на Весна Пусич от Хърватия, Сърджан Керим от Македония и Игор Лукшич от Черна гора. Петата кандидатура е на политик извън този регион - португалеца Антонио Гутиериш, който има опит в системата на ООН като бивш Върховен представител за бежанците.  

Хърватката Пусич и черногорецът Лукшич са външни министри на своите страни, Сърджан Керим бе председател на Общото събрание на ООН през 2007-2008 г.

Данило Тюрк е бивш президент на Словения, бивш посленик на страната си в ООН, а между 2000 и 2005 г. е бил помощник на генералния секретар на международната организация по политическите отношения.

Всички кандидатури са респектиращи, така че в голяма степен нещата ще зависят от способностите за лобиране както на самите кандидати, така и на националните правителства, които стоят зад тях, посочват анализатори.

Освен имената на източноевропейците в обращение са още поне десетима претенденти, които за момента не са се афиширали официално. Споменава се дори възможността Ангела Меркел да се кандидатира. Упорито се спрягат и чилийската президентка Мишел Бачелет, както и датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмид.

Източник: в. 24 часа