Православната църква почита св. Йоан Кръстител

Българската православна църква почита на 7 януари паметта на Свети Йоан Кръстител, който във водите на река Йордан кръщава Иисус Христос. Светецът се смята за последния пророк, който предрича идването на сина Божи на земята, като с проповедите си подготвя миряните и проправя пътя на Спасителя.

Според актуалните данни на националната статистика днес имен ден празнуват 347 534 българи, като от тях 222 830 са мъже, а жените са 124 704. Повод да почерпят имат хората, които носят имената Иван, Йоан, Калоян, Иво, Ивайло, Йовко, Ваня, Ваньо, Йоана, Йовка, Ивайла, Ивона, Жан, Жанa и Яна.

В народните поверия

Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и имениците. 

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая коледуване.