Повечето ученици между IX и XII клас нямат представа от елементарни понятие

Трима от пет ученици твърдят, че не знаят какво точно стои зад понятия като дебитна карта, кредит и застраховка. Всяко второ от децата смята, че официалните курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути се определят от обменните бюра. Това показват данни от пручване на "Алфа Рисърч" за финансовата грамотност сред 1000 ученици от IX и XII клас.

Около 70% от учеиците не познават термини като главница, овърдрафт и падеж по кредит, показват още данните от проучването. По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и др. остават извън познанията на децата.

"Искрената изненада е, че най-познатата институция във финансовия сектор са заложните къщи - 58% от учениците отговарят, че знаят как работят те", обясни Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". 

Виж още: Бащата на валутния борд: Финансовата неграмотност е огромен проблем за България

Младежите определят като познати и институции като Българска народна банка (БНБ) - 59% от запитаните, Национална агенция по приходите (НАП) - 42%, и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - 38%. Дейността на Сметната палата и Комисия за финансов надзор (КФН) остават непознати за децата.

Около 74% от всички юноши не знаят каква сума се гарантира от държавата в случай на фалит на банка, става ясно от проучването. 

От данните става ясно, че около 41% от учениците не могат да определят дали е по-евтино да закупиш телевизор със стандартна цена от 1000 лв. при 150 лв. отстъпка или при 10% отстъпка. Това на практика значи, че те не могат да пресметнат колко е 10% от 1000 лв., за да сравнят цените.

Виж още: 39% от учениците в България разпознават буквите, но не разбират какво са прочели

Близо 38% от запитаните не могат да преценят правилно дали покупвателната способност на определена сума пари е по-голяма в момента или ако те седят на влог за една година при 8% лихва, но при 10% годишна инфлация.

В същото време всеки втори ученик съобщава, че родителите му настояват той сам да планира седмичните или месечните си разходи. Повече от половината от децата казват, че имат възможност да спестяват. От данните става ясно, че учениците в големите градове и в природоматематическите и стопанските гимназии са по-грамотни финансово от останалите.

Учениците масово твърдят, че биха искали да се обучават във финансова грамотност - 84% от запитаните. Най-голям интерес се проявява към темите и услугите, които са валидни за всекидневието и бъдещото потребление на финансови ресурси.

Виж още: Първи стъпки за лекуване на едно болно общество