Зам.-председателката на Европейската комисия коментира пред БНТ мигрантския наплив в Европа и показва един сувенир от иракско семейство, който държи на бюрото си в Брюксел...

Трябва да се реши проблемът с охраната на външните граници и те да бъдат защитени, ако искаме да се запази правото на свободно предвижване в Европа, заявява в интервю за БНТ зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Тя има опит с темата от предишния си пост като еврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

На въпрос от кореспондента на държавната телевизия в Брюксел относно небивалия мигрантски поток, довел до бежанска криза в Европа, поуките от това и предвижданията за тази година българският еврокомисар отговаря:

"Нека първо да си кажем, че няма страна на света, няма регион на света, където в рамките на няколко месеца да пристигнат 1,5 млн. души и това да не предизвика шок. Това се случи и при нас в Европа. Видяхме, че с повече опит ние стигаме до

много важни заключения за бъдещето...

Първо - че трябва да мобилизираме всички ресурси, които имаме в Европа и на национално ниво, за да можем да приемем бежанците, без това сериозно да подкопае стабилността в нашите страни. От страна на европейския бюджет 2015-2016 г. ние предоставяме повече от двойно допълнително финансиране - от 4,5 млрд. евро през 2015 г. сега сме над 10 млрд. за тази цел.

Много важен извод, който си направихме сравнително рано, е, че трябва да търсим решение на проблема за опазването на външните граници. Когато има такъв натиск върху Европейския съюз, ние трябва

да знаем кой идва в Европа

Кои са тези, които имат легитимното право да искат статут на бежанци, кои са тези, които идват, за да търсят работа? Ако такава има - добре дошли, ако няма - ние трябва да ги връщаме в страните, откъдето те са дошли. И най-вече кои са тези, които идват с лош умисъл? Да предпазим нашите хора от терористични заплахи.

А това означава инвестиция и на национално, и на европейско ниво в създаването на по-добра защита на нашата външна граница. Ние имаме предложение за Европейска служба за гранична и брегова защита - много е важно да го реализираме колкото може по-бързо.

Също така това, което правим и трябва да правим повече, е да инвестираме в страните, където има най-голямо присъствие на бежанци. Важен урок, който научихме последната година -

много по-евтино е да плащаме за бежанците, когато те са в Йордания, Ливан, Турция,

отколкото когато дойдат в Европа. Нашата щедрост е не само човещина, тя е и защита на нашия собствен интерес.

Запитана значи ли това, че Стария континент трябва да се превърне в непревземаема крепост, Георгиева коментира:

"Ако искаме да запазим правото на нашите хора свободно да се придвижват в Европа - нещо, което особено за нас източноевропейците е много ценно, - трябва да защитаваме външната си граница. Не е нормално да се изсипят стотици хиляди души в Европа и ние все още да се стараем всички тях да ги регистрираме.

Трябва да може за всеки, който идва в Европа, първо да определим неговата идентичност, защо идва в Европа и чак тогава да можем да вземем решение дали да остане или не. И когато това решение е да не остане, да имаме капацитета да връщаме тези хора откъдето са дошли. Иначе има

огромна опасност европейците да се обърнат срещу бежанците

Така че ние на бежанците не помагаме, ако представата за Европа е разграден двор. Трябва да си пазим границите."

Георгиева прави и сантиментално отклонение, за да обясни историята на един сувенир, свързан с мигрантите, който стои на бюрото й.

"Тази кутийка получих като подарък от иракско семейство, когато бях в Атина. Предоставихме 80 млн. евро на гръцката държава да може да осигури прием за бежанци, временно настаняване, докато те чакат да бъдат изпратени в други места в ЕС.

Това иракско семейство е получило убежище в Литва (те са вече там) и ми казаха: "Г-жо комисар, ето това като подарък и благодарност към европейските граждани затова, че ни приехте. Ние с голямо нетърпение очакваме да отидем в нашата приемна страна."

Питам ги: "Литва...там е много студено. Не ви ли притеснява това?", а те казват: "Не, въобще не ни притеснява, ние имаме професии, образовани хора сме, искаме да работим там, където са ни приели, и се надяваме, че няма да бъдем тежест не само на вас, европейците, но и

ще помагаме за развитието на литовската икономика."

В интервюто българският еврокомисар изразява и надежда 2016 г. да се развие по-добре, отколкото е започнала. Без успокояване на напрежението между сунити и шиити би било трудно да си представим как можем да доведем до положителен резултат преговорите за Сирия, категорична е тя.

Георгиева предупреждава, че войната в Сирия има директно отражение и върху нас. На Корейския полуостров са се "събудили някои от злите духове на миналото", а сриването на китайските пазари в началото на годината е накарало някои да прогнозират, че това ни връща в година на рецесия, припомня тя.

За нея положително е, че миналата година в Париж е постигнато споразумение за промените в климата. Освен това през 2015-а сме видели, че е възможно да се намери обща позиция и по отношение на Иран, надежда за стабилизирането на региона. Друга положителна новина е, че въпреки прогнозите за срив миналата година европейската икономика се е върнала към растеж, който се очаква да бъде положителен и през настоящата.

За 2016-а има два много ясни и категорични приоритета,

обяснява още зам.-председателят на ЕК. Първият е да се помага на страните да се справят с бежанската криза и да се помага на бежанците там, където те са все още - в Ливан, Йордания, Турция, така че да се намали вълната към Европа.

Вторият приоритет е да продължат инвестициите в европейската икономика. Ние имаме първите положителни резултати в това отношение с плана "Юнкер", заявява Георгиева. Тя изтъква, че само в рамките на шест месеца са инжектирани около 50 млрд. евро допълнителни инвестиции, които значат повече растеж, повече работни места.

Източник: БНТ