Над 125 хил. души работят трескаво по създаването на атомна бомба в рамките на проекта "Манхатън". Американците бързат да изпреварят германците. В началото на август 1945 две атомни бомби превръщат Япония в ад, припомня Геро Шлис от "Дойче веле"

Лос Аламос е истинско райско кътче в щата Ню Мексико, САЩ. Същевременно това е и мястото, където се разработва първото оръжие за масово унищожение. В това идилично градче американският физик Робърт Опенхаймер ръководи проекта "Манхатън", с който президентът Франклин Делано Рузвелт иска да изпревари хитлеристка Германия в изграждането на първата атомна бомба.

За целта идейният и научен ръководител на проекта събира на едно място блестящи умове, сред които и носители на Нобелова награда като Нилс Бор, Енрико Ферми, Ричард Фейнман и Ханс Бете. В проекта се включват и много други световноизвестни учени.

Директорката на историческия музей в Лос Аламос Хедър Маккленахън разказва, че в края на работата в Лос Аламос живеели общо 6000 учени заедно със семействата си, а в разпръснатите из цялата страна лаборатории и производствени халета

по проекта работели над 125 хил. души

Самият проект носи името на нюйоркския квартал Манхатън, където възникнала идеята за създаването на атомна бомба. Първоначално той бил наречен Manhattan Engeneering District, но впоследствие всички го наричат просто "Манхатън".

"Навремето тук всеки познаваше всекиго. Нямаше никаква йерархия - спомня си в разговор с екипа на "Дойче веле" Уилям Хъджис, който е работил като химик по проекта. - По време на обяд всеки можеше спокойно да седне до ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Той беше страхотно симпатичен. Всички го наричаха "деденце"...

Химикът разказва още, че в Лос Аламос били събрани предимно млади учени. Средната възраст на екипа е 26 години. Хъджис не е забравил и големите партита, и още по-големите количества изпит алкохол. Той изтъква обаче, че същевременно младите учени работели под пълна пара. Много се опасявахме, че германците могат първи да създадат атомна бомба, която да реши изхода от войната, признава той.

Вторият най-скъп американски проект

"Манхатън" е абсолютен приоритет на американското правителство. Финансовите ресурси на практика са неограничени. Проектът започва през 1940 г. с бюджет 6000 долара. Пет години по-късно обаче сумата набъбва до 2 млрд. долара. Това е вторият най-скъп американски изследователски проект след мисията за кацане на Луната, казва директорката на историческия музей в Лос Аламос.

Интересно е да се отбележи, че учените работят паралелно върху създаването на две бомби - уранова и плутониева. На 16 юли 1945 г. е извършено първото изпитание на новото оръжие: военното командване избира плутониевата бомба, чиято разработка е много по-сложна в сравнение с урановата. Учените се отказват от изпитанието на урановата бомба и защото не разполагат с достатъчно количество обогатен уран.

Един път в годината американската армия отваря вратите на изпитателния полигон за посещения. И днес обаче радиационното излъчване е 10 пъти по-високо от нормалното. Кратерът от взрива е почти незабележим. По телената ограда са закачени снимки на експлозията от 16 юли 1945 г.

Ужасът Хирошима и Нагасаки

Само един месец след първото изпитание, на 6 август 1945 г., американците хвърлят атомната бомба над Хирошима, а броени дни след това - и над Нагасаки. Учените, работили по проекта "Манхатън", научават за това от радиото. Някои от тях дори са изненадани, че бомбите изобщо функционират.

"Сред нас преобладаваше облекчението, но нямаше някакво ликуване - разказва Уилям Хъджис за реакциите в лабораторията в Лос Аламос и допълва - Как да отпразнуваш нещо, което е избило толкова много хора."

Въпреки трагедията в Япония, химикът и много други негови колеги са убедени, че бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, са ускорили изхода от войната и по този начин е бил спасен животът на милиони други хора.

Ръководителят на проекта Робърт Опенхаймер обаче оценява по друг начин бомбардировките. В по-късен разговор с президента Труман в Белия дом Опенхаймер казал, че

ръцете му "вече са изцапани с кръв"

Дълбоките съмнения и угризения на съвестта не го напускат до края на живота му. До последния си дъх той страда от депресия и меланхолия.

Впрочем малко след експлозията при първото изпитание на атомната бомба, извършено на 16 юли 1945 г., Робърт Опенхаймер цитира следния стих от Бхагавад гита (най-известната книга на индуизма, наричана още "индуисткия Нов завет":) "Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете."

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"