Как се приемат в организма, в кои храни са най-много, как да ограничим приема им

Какво представляват нитратите, с които всяка пролет са пълни новите плодове и зеленчуци?

Нитратите са соли на азотната киселина. Обикновено са бели или безцветни прахообразни, кристални вещества, които добре се разтварят във вода. Нитратите се използват масово в много отрасли:

- В земеделието като високоефективни торове
- В хранително-вкусовата промишленост като оцветители и консерванти
- В индустрията за производство на бои, лекарства, пластмаси, стъкло и др.

Като самостоятелни вещества нитратите не са опасни за здравето, но попаднали в организма на човека, в процеса на метаболизма, се получават нитрити и нитрозамини, които вече представляват риск за здравето на консуматорите.

Как се приемат в организма на човека?

Нитратите влизат в човешкия организъм чрез водата и храните. Основни източници за замърсяване с нитрати са прекомерното или неправилно използване на органични и минерални торове в селското стопанство, отпадъчните води от бита, животновъдството и от предприятия за производство на торове, лекарства, пластмаси и др.

В кои храни са най-много?

Най-богати на нитрати са зеленчуците и консервираните меса (колбаси и пушени меса). Много по-малко е съдържанието им в млечните продукти и рибата.

Някои растения имат способността да натрупват повече нитрати. Това са зеленчуците: маруля, пресен чесън, зелен лук, спанак, червено цвекло и др. Те могат да бъдат опасни за здравето на хората, ако се консумират в големи количества.

Вредни ли са нитратите?

Сами по себе си не са токсични - риск за здравето представляват веществата, образуващи се при метаболизма им: нитрити и нитрозамини. Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, в резултат на което се образува съединение, наречено метхемоглобин. То възпрепятства преноса на кислорода до тъканите и органите в организма и се развива състояние известно като метхемоглобинемия, характеризиращо се с посиняване на кожата.

Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им в организма. Това може да стане при неправилно съхранение на хранителните продукти или повреме на готвене, най-вече при пържене. При намалена киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие.

При постъпването на големи количества нитрати в организма, след четири до шест часа се появяват гадене, задух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици. Едновременно с това се усеща обща слабост, замайване, понякога припадъци, главоболие и сърцебиене.

Продължителното използване на храни и вода с високо съдържание на нитрати води до алергия, нарушена функция на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния апарат и нервната система.

Кои са рисковите групи?

Най-уязвими от вредното действие на нитратите са кърмачетата до тримесечна възраст, бременните жени, малки деца с храносмилателни смущения и хората претърпели тежки операции на стомашно-чревния тракт.

Според Световната здравна организация (СЗО) безвредното количество нитрати за възрастен човек е 5 мг на килограм тегло дневно, като допустимото дневно количество е до 500 мг. Когато в организма на човека постъпят по-големи количества над тази допустима доза, те вече представляват потенциална опасност за здравето.

Как да ограничим приема на нитрати в организма?

Съществуват няколко прости механизма за намаляване на количествата нитрати, които потребителите трябва да знаят и прилагат в ежедневието:

- Обилно измиване и изкисване във вода на зеленчуците
- Отстраняване на "най-нитратните" части на растенията - кочан и външни листа на зелето, корите и опашките на краставиците и тиквичките

- Консумация само на добре узрели плодове и зеленчуци

- При варене на зеленчуци изливане на водата, която са врели, още докато е гореща

- Купуване и консумация на зеленчуци със среден размер

- Консумация на зеленчукови салати с лимон, тъй като той съдържа много витамин С, препятстващ образуването на нитрити и нитрозамини

- Да се избягва претоплянето на супи и ястия

- Да се ограничи консумацията на колбаси и пушени меса

Междувременно неотдавна в САЩ беше оповестен актуалният списък на плодовете и зеленчуците от "Мръсната дузина", които съдържат най-много пестициди. Според данните на Environmental Working Group ягодите остават начело, като в една проба са открити 20 пестицида.

Тазгодишният доклад EWG Shopper's Guide to Pesticides in Produce констатира, че близо 70% от пробите, взети от 48 сорта селскостопанска продукция, са замръсени, но това е все пак с 6,6% по-малко спрямо миналата година

Спанакът се изкачва стремително нагоре до второто място, а нектарините остават на трета позиция. Ябълките, които оглавяваха класацията през последните няколко години, сега заемат "едва" четвърто място.

Черешите запазват седмото си място, гроздето слиза от шесто на осмо място, целината (селъри / керевиз) пада от пета на девета позиция, а 10-ото място е отредено на доматите, които също се придвижват с една позиция надолу.

Крушите, които напредват от 22-ро до пето място, и картофите са най-новите попълнения в "Мръсната дузина", измествайки чери доматчетата и краставиците.

Пестициди в най-нисък процент от пробите са установени при сладката царевица и авокадото. В списъка с относително чистите плодове и зеленчуци на американския пазар фигурират още ананаси, зеле, лук, папая, аспержи, манго, патладжан, пъпеш, киви, карфиол, грейпфрут.

Източник: Министерство на здравеопазването, Си Ен Ен