Авторските права трябва да се спазват, но смешният плач идва в повече

Чувствам се раздвоен. Вчера може и да сте мернали новината за окаяния и онеправдан поет, чието творчество е било окраден от "творческия" екип на "Пайнер". Та, от една страна, авторското право трябва да се защитава и в България трябва да започнем да уважаваме труда на хората, занимаващи се с култура, и да не го крадем по безпардонни начини. От друга обаче, посредствените неща някак ме дразнят. Още повече ме дразнят, когато са тикани в публичното пространство и представяни за нещо, едва ли не възвишено и велико.

Авторското право и неговата абсолютност

Абсолютно сериозно по темата. Поетът Илиян Любомиров, известен с псевдонима си Августин Господинов ще съди музикалната компания "Пайнер", че е откраднала един от стиховете му, като по този начин е нарушила авторските му права.

Любомиров твърди, че негово стихотворение е използвано неправомерно в песента "Обичам те, гадино" на чалга певеца Илиян и иска то да бъде махнато от нея, защото не желае да го свързват с подобен жанр музика. Стихотворението е публикувано на профила му във "Фейсбук" на 4 юни 2014 г., а по-късно е включено и в дебютната му стихосбирка "Нощта е действие".

Самото стихотворение звучи така:

"линията на живота
ми
е на ръката
й.
04.06.2014"

В песента "Обичам те, гадино", която е излязла в началото на 2015 г., изпълнителят Илиян пее: "Линията на живота ми все едно е на ръката ти", като изречението се чува няколко пъти в изпълнението. Видеото към песента е гледано над 1 500 000 пъти в YouTube.

Въпросът сега е дали може да се докаже, че едно изречение може да се открадне и съответно може ли да има дело за авторски права по темата. Може ли на текстопицеса да му е хрумнала същата метафора? Вероятно съдът ще реши, ако от "Пайнер" не се споразумеят по някакъв начин с Любомиров.

Пайнерите крадат, да

Другият по-важен въпрос обаче, който ме терзае мен лично, е защо, аджеба, ни занимава това? Не е като да не съм сигурен, че в случая е "чопнато". Пайнерите от години си позволяват да "взимат назаем" идеи, текстове, музика, поведение и какво ли още не. Най-пресен е примерът, в който певицата Гергана, тотално си взе една песен, посветена на борбата на Палестина за самостоятелна държава, и я превърна в чалга. Да, "Пайнер" крадат и понеже крадат най-вече от чужди изпълнители, няма кой да ги осъди, така че стискам палци на Любомиров, ако реално е решил да заведе дело, да го спечели, защото плагиатството не е нещо, което трябва да се толерира.

От друга страна обаче, нещо в мен се бунтува, когато пошлото ми се навира в очите, а точно този "поет" в момента го бутат къде ли не и това подсмърчане, че от "Пайнер" са му окрали творчеството от един посредствен стих е сякаш поредния вик "Вижте ме!".

Сексът продава

Мнозина от вас сигурно ще решат, че съм хейтър. Може и да са прави, но аз вярвам, че фалшивите митове трябва да бъдат развенчавани. Защото, братче, какво творчество има в това да напишеш едно изречение без пунктуация и главни букви и да го разделиш на 4 реда?

Просто както навсякъде другаде, така и в България, изкуството се създава с приятна визия и по възможност чифт сини очи. Излишно е да ви казвам, че опаковката продава, това е основно правило на маркетинга. Често се случва даже опаковката и външният вид да изместват съдържанието. Отново нещо, което сме наблюдавали. Проблемът идва обаче тогава, когато въз основа на този добър външен вид започнеш да претендираш за нещо повече, за някаква дълбочина и заслужаващо си творчество.

Поезия, ама...

А ще ме извинява авторът, но изреченията без пунктуация, разделени на няколко реда, с вмъкнати 1-2 по шикозни думички и задължително поръсени с някаква форма на секс и любов, могат да се нарекат поезия само на много мъждива светлина. Поезия за желаещи нежни ласки лелки и малки момиченца, осенени от мечатанията за някаква форма на красивия принц. И има хора, които това нещо го възвеличават като голяма поезия.

Това е все едно да кажеш, че розовите булевардни романи са световна класика. Факт е, че такива се четат, но това прави ли ги особено стойностни?

Разбирам онова желание на всеки пишещ човек да е новият Буковски или поне да прилича малко на Виктор Пасков. Въпросът обаче е, че не от всяко дърво става свирка. 

Чалга при чалга отива

Простата истина е, че тази поезия така или иначе прилича като текстове на песни, продуцирани от "Пайнер". Това "окрадване" и последвалото желание на автора да не бъде свързван с чалгата, са ми смешни, най-малкото защото двете неща са абсолютно равностойни. Чалга при чалга. Кофти продукт, продаван от секса. И да, прав е авторът да си търси правата, когато някой ги е нарушил. 

Но 'айде нЕма нужда да ни се бута пред погледа като дълбокомислен поет, защото някак не върви. Да покажеш чалгата като враг на културата е лесно. Но нека първо има някаква култура.