Проверка на Българската агенция за безопасност на храните установи разлики между продукти от един и същ тип и под една и съща марка, продавани у нас и в западни супермаркети

Тестването на хранителни стоки, купувани у нас и в магазини в Западна Европа като еднакви, са показали различия. Това съобщиха от Българската агенция за безопасност на храните, пише в. "Сега".

"Като цяло проверките дават основания да се замислим има ли разлика между продуктите на европейския и българския пазар - аз смятам, че има", заяви д-р Любомир Кулински, директор на дирекция "Контрол на храните" към БАБХ. Той уточни, че става въпрос за продукти от един и същ тип и под една и съща марка. 

Изводите са от сравнителен анализ на 31 вида продукти от пет групи (шоколадови продукти, безалкохолни напитки и сокове, месни продукти, млечни продукти и детски храни), като бяха закупени продукти от Германия и Австрия и аналозите им в България. Не се казват обаче имената на нито една марка и на нито един производител. 

"Още при самото етикиране има разлика в написаното на етикетите на продуктите от Западна Европа и у нас - при 7 от изследвани 31 вида продукти", уточни Кулински. 

Виж още: Западните вериги продават на източноевропейците по-лоши храни

За пример беше дадена безалкохолна напитка - германският образец е със захар, а българският е с фруктозо-глюкозен сироп. Същото важи и за натурален сок - в Германия има 100% съдържание на сок, а българският продукт е с 97%, докато останалите 3% са "пулпа". В българска детска храна вложеното рапично олио е 1,3%, докато германският продукт е с 0,9%. Протеините са 1,5% на 100 грама при германския продукт, а в българския - 1% на 100 грама.

При месните продукти са направени изследвания дали има влагане на 100% месо, както пише на етикетите. Тук всичко е наред - наистина е така, както пише на етикета, влага се точно толкова месо и от вида, посочен от производителя, но имало разлики във физико-химични изследвания. 

Оказало се, че има разминаване в количеството на вода при изследване на шунка - с 3,2% повече при българския продукт спрямо този от Германия.

Според Кулински шунката просто не била достатъчно изсъхнала, а не става въпрос за измама. Имало обаче и случай, при който съдържанието на мазнини е с 0,2% по-малко при българския продукт спрямо европейския.

Виж още: Био зеленчуците са по-луксозни, но не и по-полезни

Констатиран е и случай, при който солта в българския продукт е повече - 0,12%. За млечните продукти стана ясно, че е открита сериозна разлика при един вид сирене - много по-бял, по-свеж вид и с по-добра структура е продуктът от Германия, отколкото от България, каза директорът на дирекция "Контрол на храните".

Кулински заяви, че най-вероятно темата за качеството на храните ще бъде дискутирана на предстоящия през есента Европейски съвет на министрите на земеделието и храните. 

Източник: в. "Сега"