Германия възвръща неохотно военната си мощ

Трябва ли Федералната република да стане водеща военна сила - и ще се случи ли това, пита се Крис Боулби в анализ за Радио 4 на Би Би Си

Докато Владимир Путин дестабилизира изтока, конфликтите в Близкия изток и Азия предизвикват нова мигрантска вълна към Европа, а Доналд Тръмп поставя под съмнение американските ангажименти към НАТО, Германия има основание да чувства несигурност.

През май канцлерката Ангела Меркел каза на германците, че "трябва сами да се борим за бъдещето си като европейци". Германски военни части са дислоцирани в различни части на света - от Литва до Афганистан и Мали. А Меркел вече обеща да повиши разходите на Федералната република за отбрана.

Германия и нейният концлер обаче са изправени пред един съществен проблем - повечето германци изпитват голяма неохота към подобно развитие на нещата.

Своята армия те възприемат подозрително и това отношение се засили от неотдавнашния скандал, в който беше замесен Бундесверът. Изпращането на войски зад граница се ограничава строго както от германското законодателство, така и от парламента на страната.

Виж още: Бундесверът - гнездо на десни екстремисти?

Но преди всичко подобни нагласи са формирани от дългата сянка на историята.

Външните фактори са се постарали и дори престарали в демилитаризирането на Германия - дотолкова, че са направили самите германци твърде чувствителни към военното й минало.

Резултатът - днес най-голямата европейска сила би предпочела да е слабак на бойното поле.

След Втората световна война имаше доста дебати дали Германия изобщо трябва да има въоръжени сили. Аргументът бе, че трябва да се сложи край на периода, започнал с пруския милитаризъм и завършил с нацистките военни престъпления.

Десетилетие след края на Втората световна война ФРГ влиза в НАТО и канцлерът Конрад Аденауер заема мястото си сред лидерите на срещата в Париж, 6 май 1955 г.

Докато управляваната от комунисти Източна Германия създаде народна армия съгласно германската военна традиция, в демократичната Западна Германия - окупирана от Великобритания, Франция и САЩ, - се появи много различна военна служба.

Бундесверът, който води началото си от средата на 50-те, възниква в умишлено скромни параметри, като целта му е само да защитава територията на страната, не и да води бойни действия зад граница. А на военнослужещите се внушава да се възприемат като "граждани в униформа".

"Трайно недоверие"

И действително, самата униформа всъщност наподобява не някогашната стара гвардия, колкото работно облекло на водачи от градския транспорт, коментира историкът Джеймс Шийхън.

Според него начинът, по който съвременна Германия гледа на военните си, напомня отношението на други държави към полицейските им части. По думите му "трайното недоверие към военните институции продължава да е силно и в някои отношения дори се засилва".

Всичко това се подчертава от нестихващия спомен за ужасите на Втората световна война - не само за позора от нацистките престъпления, но и за унищожителния ефект върху цивилните граждани.

Виж още: Удобните митове за Втората световна

Вернер Кретшел, протестански пастор от стара пруска фамилия, който става армейски капелан, говори за хилядите германци, израснали след войната "без бащи". И това все още предизвиква, по думите му, "вътрешни реакции" у германците, стане ли дума за военни дела.

Военният експерт София Беш от Центъра за европейска реформа обяснява, че години наред военнослужещите в Германия не са можели да се качат във влак, ако са били в униформите си - все се намирали пътници, които да се обърнат към тях с "Убийци!".

Предизвикателства пред сигурността

След края на Студената война и обединението на Германия, народът започва да вярва, че сега мирът е малко или много постоянна величина. Реалността обаче ни настигна, констатира обаче политикът християндемократ Франц Йозеф Юнг, който е бивш министър на отбраната.

Все пак той признава, че "населението ни е формирало своето отношение най-вече под влиянието на пацифизма". Според него трябва да стане ясно, че страната се нуждае от нови политики, които да преодолеят вътрешните и външните предизвикателства пред сигурността.

От обединението си насам Германия за първи път изпраща военнослужещи в чужбина. Но чувствителността се изостря. През 2009 г. се появяват обвинения за прикриване на германско участие във военен удар в Афганистан, довел до цивилни жертви. Тогава д-р Юнг е принуден да подаде оставка като министър.

Парламентарният надзор върху всяко дислоциране зад граница е постоянен - а Зелената партия е сред най-критично настроените. Зелената депутатка Дорис Вагнер, експерт по сигурността, заявява, че би предпочела германците "да се ограничават повече във военните действия".

"Болезнени взаимоотношения"

Междувременно старата идея за гражданска гвардия се бори за оцеляване. Германия се е отказала от наборната служба и подобно на други модернизирани армии се концентрира върху създаването на по-малобройни и специализирани въоръжени сили.

Междувременно миналия месец старите негативи срещу военните се възродиха. Провокира ги скандалът с изобличаването на крайнодесни елементи, които са се внедрили в Бундесвера - вкл. разкритията за планиран атентат срещу бежанци и честване в традициите на Третия райх.

Според някои наблюдатели проблемът е бил прекомерно раздухан в неподходящ момент. София Беш обаче е на друго мнение - по думите й това илюстрира, че взаимоотношенията между Бундесвера и германското общество все още са наистина болезнени.

Сега от германските дебати за военното бъдеще на страната действително има спешна нужда. Доналд Тръмп твърди, че НАТО е "изживяла времето си", а гледната му точка, която поставя под съмнение колективната сигурност, е "голяма изненада" за германците, смята редакторът от германския всекидневник "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" Бертолд Кьолер.

Той също има принос за провокираното радикално преосмисляне на ситуацията, след като в своя авторитетен вестник призова Берлин да обмисли дали да не се сдобие със свое ядрено оръжие.

По собствените му признания обаче за повечето германци такива идеи остават малко или много "немислими и дори непроизносими".

Докато някои принципно се противопоставят на ядрените оръжия, мнозина други десетилетия наред са си живели удобно под атомния щит на САЩ и НАТО. Никой не е очаквал, че ще се наложи да се замисляме за това, казва журналистът. А и малцина в Германия биха искали да го сторят.

Уникален исторически експеримент?

Понастоящем Германия харчи за отбрана едва около 1,2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП). "Имаме ОГРОМЕН търговски дефицит с Германия - а освен това тя плаща за НАТО и отбрана ДОСТА ПОД онова, което би трябвало да плаща", написа неотдавна в "Туитър" президентът Тръмп. По думите му "това е доста зле за САЩ - но ще се промени."

Германия ще устои на призивите от страна на Тръмп за огромни допълнителни разходи за отбрана, но понякога недофинансирането води и до конфузни ситуации - като разкритията, че по време на натовски учения през 2014 г. командирите на танкове от Бундесвера прикривали липсата на картечно оръжие, като използвали метли, боядисани в черно...

И така, колко далеч ще стигне Берлин?

Вернер Кретшел, който добре познава Ангела Меркел и начина й на мислене, твърди, че тя иска "силна германска армия, която е в състояние да поема международни отговорности". Затруднението пред нея обаче е, че "германският народ е против армията".

Вероятно германците ще продължат с уникалния исторически експеримент да се опитват да станат световна сила без значителни усилия в областта на отбраната.

Защото миналото все още им тежи, и то много. Каквото и да се случи, няма да има влизане в бой зад граница с бодра маршова стъпка - по-скоро германските военни ще влязат предпазливо и на пръсти в едно много несигурно бъдеще.