Свети Георги е сред най-почитаните български светци

Българската православна църква почита днес Свети Георги Победоносец (Гергьовден). В светска България това е и Ден на храбростта и Българската армия.

Ден на Българската армия

Като Ден на Българската армия 6 май започва да се чества още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След идването на комунизма традицията за честването на 6 май като празник на армията отпада. За честване на бойната храброст на Българската войска първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

Едва през 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

До 1976 г. в България Св. Георги се почита на 23 април, както е във всички православни страни. На 6 Май е бил Деня на овчаря и пастиря. Тогава директорът на синодалното издателство - д-р Харитон Попов, където се печатат църковните календари, решил да изпълни заръката на партийните другари и от 1977 г. в календарчето било записано, че Свети Георги Победоносец се почита на 6 май.

Свети Георги е един от най-почитаните светци у нас, както от християни, така и от мюсюлмани.

Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Празникът според традициите се почита с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Гергьовден е и денят с най-много именници в България - около 180 хиляди души.

На днешния ден празнуват носещите имената Георги и Гергана, Генади, Гочо, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Източник: Bulevard.bg