Наред с премиерната анимация "Хотел Трансилвания-2", тази година се появи и ново българско издание на романа "Дракула" от Брам Стокър - повод да си припомним някои от най-известните появи на трансилванския граф в киното и телевизията

Четири поколения вампири се появяват в "Хотел Трансилвания-2", продължение на анимацията от 2012 г., по кината от 25 септември.

Освен Дракула (с гласа на Адам Сандлър, който е и съсценарист) и дъщеря му Мейвис (Селена Гомес), сред новите попълнения са внучето - плод на любовта й с Джонатан (Анди Самбърг) - и прадядото Влад, стария баща на графа.

В оригинал го озвучава 88-годишният Мел Брукс, режисирал пародийни шедьоври като "Младият Франкенщайн" (1974), а на френски - друг актьор ветеран, 92-годишният Мишел Галабрю.

Филмът е продукция на "Сони пикчърс анимейшън", а режисьор отново е Генди Тартаковски, популярен и със сериалите си за "Картуун нетуърк".

В поддържащите роли също са известни актьори: Кевин Джеймс е чудовището на Франкенщайн, Дейвид Спейд - Невидимия, Кийгън Майкъл-Кий замества СийЛо Грийн като Мумията, а Стив Бушеми е гласът на Върколака.

На български всички те говорят с гласовете на Георги Спасов (Дракула), Елен Колева (Мейвис), Николай Урумов (Франкенщайн), Здравко Димитров (върколака Уейн), Албена Михова (Юнис, съпругата на Франкенщайн) и Латинка Петрова (Спаружена глава).

Сюжетът

Хотелът се е променил откакто Джонатан за първи път прекрачи прага му. Вратите му са вече отворени и за човеци. Мейвис и Джони имат бебе на име Денис, чиято липса на вампирски способности тревожи дядо му - граф Дракула.

Когато Мейвис и Джони решават да посетят свекърите, Дракула вика своите приятели Франк, Мъри, Уейн и Грифин, с които да обучат Денис на всички "чудовищни" неща. Междувременно, сърдитият баща на Дракула - вековният вампир Влад, пристига на посещение в хотела и за своя най-голяма изненада установява, че правнукът му не е чист вампир, а хотелът вече настанява и хора...

Междувременно по БНТ беше излъчена британската тинейджърска драма "Младият Дракула" - продукция на Детския канал на Би Би Си по мотиви от книгата на Майкъл Лорънс "Младият Дракула и младите чудовища".

В този сюжет граф Дракула е самотен баща, който е принуден да емигрира с двете си деца Влад и Ингрид от Трансилвания на Острова, където се установява в уелско градче.

Действието се върти около опитите на неговия син да се приобщи към съучениците си в новото училище, вместо да им изпие кръвта, както изисква баща му - докато учителят Ван Хелсинг го държи под око...

Миналата есен видяхме раждането на вампира в "Дракула: Неразказан", но това беше предистория, базирана на легендата за румънския княз Влад Цепеш, в когото се превъплъти Люк Евънс ("Хобит: Битката на петте армии").

Влад всъщност е малкото име на граф Дракула, а Ван Хелсинг, който е ловец на вампири - негов основен опонент. Първият им сблъсък е в романа на Брам Стокър "Дракула", който тази година е с ново издание на български, вече в най-пълната си версия чрез издателска къща "Персей".

Ирландецът публикува книгата си на 26 май 1897 г. и четящият Лондон е шокиран и скандализиран. Литературният критик на в. "Дейли мейл" възторжено обявява, че този неизвестен дотогава писател е надминал дори майстора на зловещия разказ Едгар Алан По.

"Дракула" не е първото повествование за вампири, но това митично създание е превърнато от автора си в неразделна част от масовата култура, вдъхновило и оставило своя отпечатък върху безброй произведения на изкуството.

Стивън Кинг го нарежда сред трите романа - заедно с "Франкенщайн" (1818) на Мери Шели и "Д-р Джекил и г-н Хайд" (1886) на Робърт Луис Стивънсън, - оказали според него най-голямо въздействие върху развитието на хорър жанра и съставляващи основата, върху която той е изграден. 

Един от най-популярните писатели на всички времена и ненадминат майстор в жанра, той открива в тези книги трите архетипни чудовища, олицетворяващи първичните човешки страхове и постепенно утвърдили се като символи на злото в изкуството:

- човекът, който се превръща в чудовище (както д-р Джекил се превръща в г-н Хайд и един върколак от човек се превръща във вълк);

- чудовището, сътворено от човека (като чудовището на Франкенщайн и Терминатора на Джеймс Камерън);

- чудовището - ходещ труп, едновременно живо и неживо (като вампира граф Дракула и филмовите зомбита на Джордж Ромеро).

Брам Стокър доразвива и популяризира вампирската митология, въвеждайки много нови понятия и елементи. Той обединява и унифицира разнородните и понякога противоречащи си "правила" на вампиризма и повече от всеки друг писател спомага за еволюцията и обособяването на жанра.

Ако надникнем под повърхността, ще видим, че романът може да бъде интерпретиран като предупреждение за тълпите от чужденци, които прииждат в Лондон със своите странни обичаи и традиции - и които непорочните английски дами намират за неустоимо привлекателни, може би именно поради тяхната екзотичност. (На което акцентира и трейлърът за неотдавнашния сериал с Джонатан Рис-Майърс...)

Нищо чудно, че Стокър представя вампиризма като зараза, която се предава от човек на човек. От тази гледна точка позицията му изглежда крайно консервативна, дори ксенофобска, но според друга трактовка книгата осъжда неравностойното положение на жените във викторианското общество - едно либерално, модерно виждане, изразено чрез образа на Мина Харкър.

Други смятат, че романът е носталгичен поглед назад към колониалното минало на империята, а трети виждат в него християнска алегория.

Може би най-интригуващата теория е тази, според която творбата на Стокър изследва сексуалността и сексуалните порядки във викторианска Англия, по завоалиран начин, разбира се. Не може да бъде отречено, че много от сцените на вампиризъм, описани от автора, носят голям еротичен заряд...

Образът на Дракула в киното и телевизията вече има над 500 версии, първата от които датира още от 1910 г.

През 1922-ра германският режисьор Фридрих Мурнау снима "Носферату", с Макс Шрек в ролята на граф Орлок.

Името е сменено, за да се избегне плащането на авторски права, но въпреки това вдовицата на Стокър завежда и печели дело срещу създателите на филма.

Вернер Херцог създава негов римейк в края на 70-те и поверява главната роля на емблематичния си актьор Клаус Кински.

През 1924-та по романа е направена театрална адаптация, която три години по-късно става изненадващ хит на Бродуей и това привлича вниманието на Холивуд. Първата официална екранизация на романа излиза през 1931 г. с унгареца Бела Лугоши в главната роля.

Този първи "филм на ужасите" (по термина, употребен от един кинокритик) е толкова популярен, че превръща книгата на Стокър в огромен бестселър.

Една от най-сполучливи версии за големия екран е от 1958 г., дело на английската киностудия "Хамър". В тандем с Питър Кушинг, който е Ван Хелсинг, главната роля изпълнява Кристофър Лий (Саруман от "Властелинът на пръстените").

През следващите 15 години актьорът, доживял преклонна възраст, снима още няколко филма като Дракула, но с променлив успех, а междувременно играе другия най-екранизиран персонаж в киното - Шерлок Холмс.

Верен на книгата е също така режисираният от Франсис Форд Копола "Дракула" (1992) с Гари Олдман, Уинона Райдър, Киану Рийвс и Антъни Хопкинс като Ван Хелсинг. Филмът печели три награди "Оскар" - за костюми, грим и звукови ефекти.

Както обаче доказва "Хотел Трансилвания", Дракула може да бъде "опитомен" и превърнат в любим детски герой - както в анимационния сериал "Граф Дакула" (1988-93), където беше паток а ла Доналд Дък.