На фирмите вече им излиза по-изгодно да наемат чужденец, отколкото да търсят завършил филолог

На пазара на труда скоро ще има сериозен глад за специалисти по чужди езици. Една от основните причини е значителното развитие на кол центровете у нас, което прави наемането на експерт предизвикателство. Въпреки че основно състава на кол центровете се попълва предимно от студенти, повечето компании признават, че нуждата им от работна ръка расте с по-бързи темпове, отколкото висшите училища я произвеждат, пише в. "Преса".

На много от фирмите вече им е по-изгодно и лесно да наемат директно чужденец, готов да живее в България, отколкото да търсят някой, завършил филология. По неофициална информация над 1000 чужденци работят в сектора - у нас има доминиканци, венецуелци, холандци, поляци, украинци.

България - рай за аутсорсинг компаниите

България заема девето място в света по атрактивност за аутсорсинг индустрията, като в Европа е на първо. Лидери в класацията очаквано са Китай и Индия, но у нас сектора се развива с високи темпове. Ниските данъци и разходи за заплати, както и заради високите нива на образованост на населението, привличат все повече инвеститори. Очакванията са, че към 2017 година годишният оборот в индустрията ще достигне до 2 милиарда лева.

Виж още: България е най-предпочитаното място за аутсорсинг в Европа

По данни на Българската аутсорсинг асоциация едва 12% от дипломиращите се в България студенти, или средно 7800 младежи на година, имат необходимата квалификация да заемат позиция в сектора. Голяма част от тях обаче емигрират, а други пък не желаят да работят това.

Очакванията на асоциацията са, че през 2015 г. нужните за индустрията хора ще са 30 хил., а две години по-късно - 45 хил.

Заплати и привилегии

Заплатите в сектора са високи и рядко стартовото възнаграждение е под 1200 лв., като освен него фирмите предлагат и ваучери за храна и транспорт, карти за фитнес и намаления в магазините. Самите заплати зависят от броя на езиците, които човек владее, както и това колко редки са те.

Повечето чуждестранни фирми купуват за служителите си и допълнително здравно осигуряване, което да покрие разходите по лекарства в случай на по-сериозно заболяване.

"Много филолози вече предпочитат такава реализация пред работата в училище. Няма как да им се сърдим при средно възнаграждение 530 лв., но рискът да останем без достатъчно специалисти в класните стаи е голям", заявява пред "Преса" Янка Такева, лидер на учителския синдикат към КНСБ.