Корупционен облак е надвиснал над България, пише британският в. "Гардиън". Корумпирана, но поне не създава ядове, гласи пък заглавието на кореспонденция в германския "Цайт"

Ще има музика, ще гърмят фойерверки и в полунощ срещу 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, ще поеме щафетата на ротационото председателство на блока, пише британският в. "Гардиън", цитиран от БНР.

Макар и да няма онова влияние от миналото, председателството все пак представлява голям момент за страната от Източните Балкани, която стана част от последната вълна на разширяване на ЕС. Повече от 10 години след присъединяването на България в сила обаче остават въпросите за борбата с корупцията, докакто наличието на крайнодесни партии в правителството поражда тревога, отбелязва изданието.

Според индекса на "Трансперънси интернешънъл" България е най-корумпираната страна в ЕС. Вестникът се позовава на Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията, че в страната никой не преследва политическата корупция, а в затвора няма бивши представители на властта.

Доклад на неправителствената организация рисува мрачна картина за корупцията от дъното до върха на обществото. Смята се, че над 1/5 от всички пълнолетни българи, или около 1,3 млн. души, са взели участие в корупционни практики като плащане или получаване на подкупи, но само 72 съдебни дела са приключени през 2015 г.

Същевременно високопоставен служител в Европейската комисия отхвърля вероятността докладите за България по механизма за сътрудничество и проверка да бъдат прекратени по политически причини. Процесът няма да бъде приключен, докато не се изпълнят всички показатели и всички препоръки в отчетите, категорични са от Брюксел.

Виж още: Докладът на ЕК: Има напредък по препоръките, но предстои още работа

Председателството далеч не е единствената причина, поради която ЕС е по-малко склонен да се бори със София, пише още "Гардиън" в кореспонденцията си от Брюксел. Стабилна и платежоспособна, България не е "проблемна страна" за Брюксел.

Страната не е изправена пред санкции за нарушаване върховенството на закона като Полша, нито е избрала да се конфронтира с Брюксел относно квотите за бежанци като Унгария, нито пък се нуждае от неколкократни спасителни мерки за милиарди евро като Гърция.

Солидните финанси и предсказуемостта на дясноцентристкия премиер Бойко Борисов обясняват защо председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер иска България в еврозоната и призовава двете с Румъния да се присъединят незабавно към шенгенската зона. Заради опасенията си от корупция Франция, Германия и други западни държави блокираха влизането на двете източни държави в Шенген години наред.

Директорката на Института за европейска политика "Отворено общество" Хедър Грабе открива промяна в нагласите след Брекзит и конфликта относно върховенството на закона в Полша. По думите й: "През 2007 г. имаше готовност да се присъединят към всичко, а големият проблем беше способността. Сега обаче фактът, че България се опитва и желае да участва, изглежда да има повече значение."

С подобна гледна точка се съгласяват българските източници на "Гардиън", запознати с Борисов и неговото обкръжение: "В миналото малките държави се страхуваха много от Брюксел. Сега обаче, ако имате фискална стабилност и си сътрудничите при взимането на големи решения, няма да имате проблем."

Британският всекидневник заключава, че най-голямото противоречие в шестмесечния период, когато България ще е във фокуса на целия ЕС, са министрите от ксенофобската коалиция Патриотичен фронт - като вицепремиера Валери Симеонов, осъден неотдавна за антиромска реч на омразата.

В кореспонденция от София, цитирана от Българската редакция на "Дойче веле", Франс прес обобщава: "България иска да бъде посредник между западните и източните страни членки на ЕС и да подобри отношенията с Турция, ключов съюзник за справянето с настоящата мигрантска криза. (...) През своето председателство България освен това се надява да пооправи имиджа си като най-бедната и най-корумпираната страна в Евросъюза."

За разлика от Вишеградската четворка България не се противопоставя на плана за разпределяне на бежанците, информира още АФП. Чуждестранен дипломат, пожелал анонимност, казва пред агенцията, че България е една от малкото бивши комунистически страни в общността, която е благодарна на ЕС - и добавя: "Тя не създава проблеми, включително и по мигрантската политика."

В същия дух е заглавието на обширна кореспонденция, публикувана в онлайн изданието на германския в. "Цайт" под заглавие: "Корумпирана, но не създава трудности". В материала се казва:

"За шест месеца България ще се премести от периферията в самия център на вниманието. 11 години след приемането й в ЕС, на 1 януари 2018 г., страната за пръв път поема европредседателството. С нервно напрежение най-бедната държава в кризисния съюз на благоденствието в Европа очаква тази премиера. Не само дясноцентристкото-националистическо правителство в София, но и много граждани на балканската държава се надяват, че председателството ще подобри имиджа им на европейски бедняци.

(...) България не се е противопоставяла срещу големите и определящи държави в ЕС. Откакто беше приета преди 11 години, страната полага усилия за хармонични отношения с Брюксел и най-вече с Берлин.

(...) Много българи смятат, че по-богатите държави в ЕС понякога се отнасят към тях като мащеха. Така например страната още не е влязла в мечтаното Шенгенско пространство. А пък успя с помощта на "Фронтекс" да затвори външната граница на ЕС.

Макар че е изпълнила техническите изисквания и че Брюксел също се застъпва за приемането й в Шенген, особено Холандия, но също и Германия все още имат резерви към българското членство: западните партньори се боят, че външната граница може "да омекне" най-вече заради печално известната корупция на българските гранични служители.

Тази резервираност обаче подсилва най-вече онези кръгове в България, които ратуват за проруски курс. Сред тях са различни популисти, но също така и социалистите.

Все пак никой не поставя сериозно под въпрос членството на страната в ЕС и в НАТО. Прекалено очевидно е, че без тези два съюза страната щеше да е по-зле. Ето защо България охотно играе ролята благонадежден балкански партньор, който не създава трудности."

В обширната статия на "Ди Цайт" се говори и за икономическото положение на България, за растящия стандарт - особено в големите градове, за нежеланието на българите да приемат мигранти, за националистите и за "ловците на бежанци" по границата.

Към края на кореспонденцията авторът Томас Розер заключава: "На страната най-много й вредят корупцията и слабостта на правовата държава. Според проучване на Европейския парламент от 2016 г. корупцията струва на България годишно почти 15% от социалния й продукт. Могъществото на олигарсите и бизнес интересите здраво държат политиката и правосъдието в ръцете си.

Докато в съседна Румъния политиците нарушители като на конвейер се изправят пред съда, в България корумпираните държавни служители все още почти няма от какво да се боят."

Сходна критика съдържа и едно интервю на Католическата осведомителна агенция KNA с йезуитския отец Маркус Инама, който участва в благотворителни кампании за социално онеправдани деца в България и Молдова. Свещеникът между другото казва:

"България би могла да е богата страна, но в битката за преразпределение корупцията създава огромен проблем. Обогатяват се само малцина, докато мнозина изпадат на дъното.

(...) Всеки трябва сам да се грижи за себе си. И почти никой не поглежда към онези в покрайнините, които не смогват. Все още твърде много хора отиват под валяка. Дори цели групи - например ромите, - които са принудени да се борят за едното оцеляване и нямат никакъв шанс, ако не получат помощ отвън.

(...) Предразсъдъците към ромите сред населението понякога достигат до пълна нелепост. Например когато все повтарят, че ромите получавали толкова социални помощи, та не оставало нищо за не-ромите - което определено не е вярно. Но хората винаги си търсят изкупителна жертва.

Между другото, същото се случва и сред самите роми, които масово ругаят бежанците, понеже уж получавали много пари, добри жилища и по-качествено здравеопазване от тях самите. А в България почти няма бежанци. Но доколкото ги има, те гледат бързо-бързо да се измъкнат оттам."

България изключи Турция от програмата си за шестмесечното председателство на Съвета на ЕС - в нейните приоритети на Анкара не е отредено нито едно изречение, пише Гювен Йозалп от първа страница на турския в. "Хюриет" под заглавие "Дали това се вписва във вашето добросъседство?". За отношенията с Турция през следващата половин година се говори като за продължаване на работата чрез диалог и сътрудничество.

България поема председателството на Съвета на ЕС и планира да засили сътрудничеството с балканските държави с оглед противопоставяне на руското и турското влияние там, пише от своя страна френският "Монд". Изборът на София е да акцентира върху задълбочаване на отношенията със Западните Балкани.

България настоява, че те имат нужда от ясна европейска перспектива и свързаност както помежду си, така и с държавите членки - и споменава в тази връзка планове за действия в сферите на транспорта, енергетиката, дигиталните технологии и образованието, отбелязва френското издание.

В репортаж от България швейцарският "Тан" (Le Temps) разказва за подготовката на доброволците, които ще подпомагат предстоящата работа по европредседателството. За 176-те места кандидатстваха над двойно повече хора, въпреки че България остава най-бедната страна в общността и "доброволчеството не е особено популярно", казва за изданието Евгения Колданова от Националния център по подготовката и провеждането на Българското председателство.

Повечето са студенти, но мнозина опитни компютърни специалисти и служители от стартъп компании също са предложили безплатно услугите си, изтъква вестникът.

В позитивен дух е и една статия на германската агенция ДПА, която препечатва и в. "Ханделсблат". Заглавието е "Пет неща, които трябва да знаете за България", а списъкът включва: античната българска история, актуалните предизвикателства пред страната, проевропейската нагласа на българите и правителството им, кирилицата плюс... "домати и дълги плажове". В тази пета точка се казва:

"Чуждестранни дипломати и предприемачи бленуват за месестите български домати "биволско сърце". Шопската салата от вкусни домати, краставици, червен лук и чушки с настъргано отгоре овче сирене и магданоз се радва на голяма популярност сред хората, които карат отпуската си в България. Милиони европейци се радват на дългите плажове със ситен пясък по българското черноморско крайбрежие."

Източник: БНР, Българската редакция на "Дойче веле"