Джонатан Джоунс, изкуствовед и арткритик от "Гардиън", се пита защо хората са измислили изкуството

Защо хората са измислили изкуството? Защо продължаваме да го създаваме, да го гледаме, да му се възхищаваме и да искаме да го притежаваме?

МОНА (Museum of Old and New Art) в Тасмания предлага няколко дръзки и провокативни отговора. Една от творбите, изложени в музея, на Мат Колишоу, представлява зооморфична скулптура с накокошинени колибрита - тя илюстрира хипотезата, че ранните човешки същества са развили изкуството като форма по същата причина, поради която колибритата са си отгледали красиви пера и сложни танцови движения: за да съблазняват противоположния пол.

Наистина ли изкуството е напомпано украшение за привличане на партньори и удовлетворяване на биологическия императив, идентифициран от Чарлз Дарвин?

Има редица анекдоти, потвърждаващи валидността на тази теория. Например Фра Филипо Липи е бил монах и религиозен художник, избягал с монахиня, която прелъстил. Това станало през XV век във Флоренция. За Лушън Фройд се знае, че бил много добър в намирането на секс партньорки. Пък и толкова много хора използват художествените галерии като място за срещи.

Фра Филипо Липи, "Мадоната с младенеца и два ангела". Предполага се, че за образа на Девата е позирала жената на художника, заобиколена от децата им

Приемането изцяло на тази версия обаче е леко проблематично. Например първо трябва да решим кога е възникнало изкуството? Колко назад трябва да се върнем? 

Ако приемем, че първата форма на изкуство е скалната рисунка, ще ни е трудно да приемем идеята за изкуството като форма на сексуална примамка. Сюблимните рисунки на бизони и ловци в пещарата Нио, в Пиренеите, например се намират дълбоко под земята, в обширна естествено създадена изба. Трудно е да си представим скалният художник, повел за ръка партньорката си с факла в ръка към дъното на пещерата, за да прави секс с нея в мрака и мръсотията: "Ела да видиш моите офорти. Само на километър навътре са."

Те се намират дълбоко под земята, едва ли авторът на тези рисунки ги е създал с цел привличане на партньорки за секс

Точно обратното. Преднамерената тайнственост и странната, подземна локация на склните рисунки предполагат, че произходът на изкуството има много повече общо с религията, отколкото със секса.

Часто от кураторите на изложбата в Mona, например психологът Джофри Милър, поддържат теорията за сексуалното привличане. Друг от кураторите, също учен на име Стивън Пинкър, намира опора в дарвинистката перспектива. Той предполага, че изкуството е еволюирало като страничен продукт на други човешки дейности и умения, включвало е създаването на излишък.

Според него естетическото удоволствие води началото си от това, че "оценяваме високо неща с практична стойност: разбираеми, сигурни, продуктивни, подхранващи или фертилни."

Според Брайън Бойд изкуството се е развило като сигналните системи, които животните са си изградили, за да си намират партньори и да избягват опасности, а Марк Шангизи предполага, че то отразява способността ни да наподобяваме природата.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/5/5f/No_61_Mark_Rothko.jpg

"Ръждиво и синьо", Марк Ротко, Музей на съвременното изкуство, Лос Анджелис

Всичко това е чудесно и въодушевяващо, но все пак има нужда да се опре на ясна историческа основа - а именно кога и как е еволюирало изкуството? Няма да е добре да объркаме декоративните инстинкти и дори чувството за красота, което личи в направата на първите каменни брадви например, с по-сложните прояви на изкуство такива, каквито ги познанаме.

Скалните рисунки като онези в Нио имат същите белези на изкуство като картините на Рембранд, Да Винчи и Пикасо и е трудно да сведем стойността им до прост биологичен порив или еволюционна нужда. Точно както възникването си в дълбоките тъмни земни недра, изкуството е енигматично, поетично, дълбоко и приказно. То е родено възвишено. Няма как да го обясните, така както няма как да обясните картините на Марк Ротко.

Дарвин е държал репродукции на картини на Рафаело в спалнята си, но едва ли ги е смятал за толкова податливи на логиката, колкото восъчните пити в кошерите си.

Източник: "Гардиън"