"Никой не ме чу" от американския финансист Хари Маркополос разкрива възникването и разгръщането на най-мащабното финансово престъпление, познато на човечеството - действалата учудващо много години пирамида на Бърнард Мейдоф

В края на 2008 г. светът стана свидетел на най-голямата финансова измама в историята.

Главният герой в нея Бърни Мейдоф се изхитрява да вдъхне живот на най-обикновена схема на Понци - кръстена на бостънския чиновник Карло (Чарлс) Понци, създал първата в историята  финансова пирамида, -  в която привлича 65 млрд. долара от 398 фонда и компании за управление на активи, включително парите на еврейската общност в САЩ и редица кралски фамилии от Европа.

Щатският финансист и информатор на американската Комисия за ценни книжа и фондови борси Хари Маркополос е човекът, чийто екип безуспешно се опитва да спре най-голямото престъпление във финансовата история в продължение на девет години.

В своята книга "Никой не ме чу", с подзаглавие "Истински финансов трилър", той разказва историята на мащабната финансова пирамида, разкрива факти и прилага документи, с помощта на които не само проследява в детайли случая, но и изважда на бял свят невероятната некомпетентност и липсата на ефективен контрол от Комисията по ценни книжа и фондови борси.

Авторът на предговора Дейвид Айнхорн цитира думите на видния американски бизнесмен Уорън Бъфет, който казва: "Когато приливът се оттегли, се вижда кой плува гол." Идеята на ефективния контрол е да бъдат спрени онези, които плуват голи - още преди отливът да е настъпил, пояснява Айнхорн.

Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от ИК "Изток-Запад":

В дъждовния следобед на 17 юни 2009 г. Дейвид Коц търпеливо сяда в малката стая със зарешетен прозорец в "Метрополитън корекшън сентър", затвор в Долен Манхатън, в очакване на интервю с Бърнард Мейдоф - мозъкът на най-мащабното финансово престъпление в историята.

Коц, главен инспектор в Комисията по ценни книжа и фондови борси, разследва тоталния провал на агенцията си да разобличи приложената от Мейдоф схема на Понци за 65 млрд. долара, и то след като за девет години пет пъти съм ги предупреждавал и съм им представял документи.

Коц и заместничката му Ноел Франджипейн се настаняват срещу празен стол, от другата страна на който сядат адвокатите на Мейдоф - Айра Лий Соркин и Никол Ди Белло. Най-после Мейдоф е доведен в стаята от надзирател, който внимателно отключва и сваля белезниците му.

Някога Бърни Мейдоф бе кралят на финансовата индустрия,

високоуважаваният съосновател и бивш председател на  НАСДАК, собственик на една от най-успешните брокерски къщи на Уолстрийт и известен нюйоркски филантроп. Сега той сяда между безупречно облечените си адвокати, пременен в яркооранжев затворнически гащеризон, който се откроява на фона на мрачните сиви стени на помещението.

Мейдоф се е съгласил на това интервю единствено с уговорката, че то няма да бъде записвано или стенографирано. Коц започва, като му обяснява, че законът го задължава да каже истината.

Фактът, че след седмица ще да го осъдят, може би е повлиял на решението му да разговаря открито с Коц. Или пък просто егото му отчаяно се стреми към внимание. Кой би могъл да знае, щом се отнася до мотивите зад действията на Мейдоф? Те са загадка дори и днес. По-късно Коц ми разказа, че

Мейдоф бил извънредно учтив и словоохотлив

- Притеснявахме се, че ще отговори на въпросите ни с една-две думи, че няма да ни даде достатъчно информация, или пък адвокатите му ще го прекъсват всеки път, щом се опита да каже нещо, но не стана така. Той отговори изчерпателно на всички наши въпроси и сякаш не скри нищо. 

В продължение на три часа Коц и Франджипейн си водят изчерпателни, почти дословни бележки, докато Мейдоф за пръв път разкрива цялата история за пирамидата. Той твърди, че всичко започнало почти случайно и

много се учудил, че не бил разкрит

от Комисията по ценни книжа и фондови борси. Извънредно критичен е към тази агенция, нарича следователите ѝ "идиоти, задници и самохвалковци". Коц забелязва колко често Мейдоф се хвали с връзките си във финансовия сектор.

– Твърдеше, че познава голям брой важни особи – "познавам този", "бяхме добри приятели" с онзи", "с еди-кого си се познаваме много добре", а "с него си имахме много специална връзка".
Но когато по средата на интервюто Коц го пита за мен, отношението му се променя.

– Нека ви попитам – казва Коц, прелиствайки бележника си. – Какво знаете за Хари Маркополос?

Мейдоф веднага маха с ръка презрително, наежва се и казва на Коц, че не съм нищо особено.

– Това момче предизвика целия този шум, привлече вниманието. Мисли се за някакъв пророк. Повярвайте ми, всичко е въздух под налягане. Знаете ли, той наистина стана за посмешище в бранша.

Мейдоф продължава с обяснението, че съм "човек, който завижда" на неговия бизнес успех. Докато го слуша, Коц започва да осъзнава, че

Мейдоф ме смята за съперник

и е раздразнен от факта, че получавам вниманието, което по право се полага на него и което няма да позволи да му се изплъзне. По-нататък в интервюто той защитава инвестиционната си стратегия, която аз преди това съм разобличил, като казва на Коц:

– Всичко, което трябва да правиш, е да се вглеждаш с какви хора си имаш работа. Знаех, че това е надеждна стратегия. Те бяха наясно, че стратегията ми е изпълнима. Знаеха много повече от този Хари.

Не, не са знаели. Те просто са мислели за парите. Не са могли да проникнат отвъд опасния чар на един човек, който ме нарича "посмешище" .

Нека първо ви кажа, че не чувствам гордост, задето се смях последен. Аз съм Хари Маркополос, а това е равносметката от първия ми случай като

информатор на Комисията за ценни книжа и фондови борси

Как станах информатор? Всичко започна през 1999 г., когато приятелят ми Франк Кейси за пръв път насочи вниманието ми към Мейдоф. Бях обсебен от финансовия успех на този гуру на Уолстрийт и трябваше да науча повече.

Опитах, но не успях да постигна неговите резултати. По-късно стигнах до заключението, че е невъзможно. Един предупредителен сигнал водеше след себе си друг, докато накрая просто се натрупаха толкова много, че нямаше как да ги пренебрегна.

През май 2000 г. предоставих всичко, което знаех, на Комисията по ценни книжа и фондови борси. Пет пъти ги алармирах за тревогите си и

никой не ме чу, докато не стана прекалено късно

Бях информаторът, опълчил се срещу един от най-могъщите мъже на Уолстрийт и на някои етапи от това кошмарно начинание имах опасения както за собствената си сигурност, така и за сигурността на семейството ми.

Бях убеден, че престъплението, което този човек извършва, ще се окаже най-лошото в историята на финансовите пазари. Десет години по-късно Мейдоф вече е зад решетките и всички знаем защо.

Моят екип, който стана известен с формулировката "следователски", се състоеше от четирима души, почтени и споделящи убеждението, че добрата етика изисква да се действа. Ние четиримата бяхме последната и - за жалост - единствената функционираща линия на защита, застанала между Мейдоф с неговата глобална организация от засмукващи фондове и техните жертви.

Усилено са опитвахме да спрем това, тъй като знаехме, че е нередно. Като резултат от нашата работа Комисията по ценни книжа и фондови борси - ако все пак продължи да съществува - ще се превърне в една съвсем различна агенция, а начинът, по който поддържаме и регулираме финансовите си пазари, коренно ще се промени.

Да започнем нашата история.