Анализ на Световната банка описва трагичната картина в здравеопазването ни

Влошаващо се здравопазване, все по-ограничен достъп до качествено лечение и високи цени за здравна грижа за сметка на челни места в класациите по брой болници и хоспитализации. Това са изводите в анализа на Световната банка, цитиран от в. "Сега".

Продължителност на живота

От Световната банка цитират статистика за продължителността на живота в страната. Преди около 30 години тя е била с 3 години по-ниска от тази в 15-те западни членки на Европейския съюз и с 2 години по-голяма от тази в Унгария. Към днешна дата вече изоставаме от най-старите членки на ЕС с около 8 години, а в Унгария вече живеят по-дълго, отколкото тук, където средната продължителност на живота е 74,5 години.

Друг особено тежък пробле, на който Световната банка обръща внимание, са особено често срещаните хронични заболявания и причини за смъртност - сърдечно-съдовите болести. В срявнение с 80-те смъртността от подобна диагноза сред българите в работоспособна възраст е доста по-висока, за сметка на Европа, където броят на подобни жертви спада.

През 2010 г. у нас от сърдечно-съдови болести са починали 5 пъти повече хора под 64 г. в сравнение с ЕС и 65% повече, отколкото в съседните на България страни.

Крайно скъпо и неефективно лечение

От Световната банка изтъкват, че въпреки всички тези проблеми, здравеопазването ни е крайно неефикасно, прекалено ориентирано към скъпо лечение в болниците, за сметка на далеч по-икономичните първични, доболнични грижи и профилактиката. В ЕС единствено в Румъния има толкова лошо покритие с профилактични грижи.

Така например през 2010 г. броят на хоспитализациите е скочил с цели 65% спрямо 2000 г., докато същият показател в ЕС или остава непроменен за десетилетието, или намалява. През 2011 г. пък всеки четвърти българин е лежал в болница. У нас на 100 хил. души се 4,6 болници при средно в ЕС те са 2,7 на 100 хил. души.

Виж още: В София живеят най-дълго, във Видин най-кратко

Пари за лекарства

Друг проблем е, че 3/4 от платените пряко от населението пари са за лекарства. През 2000 г. българите са плащали от джоба си 27% от всички разходи за здраве, т.е. за 10 г. ръстът е почти двоен.

България е далеч от препоръките на Световната здравна организация, според които, за да има адекватна финансова защита за населението, то не бива да поема пряко повече от 15-20 на сто от плащанията в здравния сектор. Над 4 на сто от населението обеднява всяка година заради високите лични разходи за здраве, отбелязва анализът.

Източник: в. "Сега"