Годишно страната ни дава 73 млн. лв. за програми и мерки за повишаване на заетостта

Половината от хората, участвали в държавни програми и мерки, не успяват да си намерят работа след приключването им. По-голяма ефективност на програмите и мерките има при младежите, а при хората над 50 години ефективността спада драстично, пише в. "Сега".

Това показва първата официална оценка на субсидираната заетост, направена по поръчка на социалното министерство. 

През последните няколко години около 73 млн. лв. от държавния бюджет се заделят по националния план за заетостта. 

Между 2003 и 2011 г. държавата е дала 1,461 млрд. лв., което е довело до повишаване на заетостта в страната със средно 2,3% за деветте години. малко над 52 хил. за периода. За сравнение - само през 2011 г. по националния план са обхванати около 45 хил. души.

Какво се случва след

След изпълнението на програмите и мерките обаче близо 46% отново са безработни след приключването им. Благодарение на мерките 2,6% от участвалите в тях са самонаети, а 3,5% са успели да се пенсионират. Други 2% пък отново са обхванати от подобни мерки. От всички участвали в програмите 1,5% са неактивни и не търсят работа изобщо, а под 1% учат.

Изследването стига до извода, че обхванатите от програмите и мерките са имали с около 30% по-голям шанс да си намерят работа от хората, които не са участвали в тях. Според данните почти половината от участниците, върнали се към безработицата, изобщо не са и търсили работа след приключването на временната заетост. 37% са търсили, но не са успели да си намерят.

Разбивката по възраст показва, че младежите до 29 г. без препитание са по-малко от възрастните. Младите без работа след приключване на субсидираната заетост са 36%, а хората над 50 г. - над 53%. Това означава, че колкото по-възрастни са участващите в програмите, толкова по-трудно впоследствие се реализират на пазара на труда, пише в проучването. 

Не са изненада и резултатите според образованието - колкото по-високо е то, толкова по-ефективни са мерките за заетост. Делът на хората с основно образование, които после отново стават безработни, е 60%, при тези със средно образование той спада на 43%, а безработните висшисти са 26%. В същото време близо 2/3 от висшистите си намират трайна работа, а при тези с основно и по-ниско образование - само 1/3.

Най-неефективни програми

Най-неефективните програми са за личните асистенти и "От социални помощи към заетост". Втората програма се изпълнява за последна година, въпреки че досега винаги е била с най-голям дял на финансиране. През 2011 г. например тя е струвала 20 млн. лв. на бюджета, а според резултатите нетният й ефект е едва 1,8%. 

Една от причините за неефективността на програмата е, че тя е насочена изцяло към общините, а според проучването програмите и мерките ще са по-ефективни, ако са предназначени за работодатели от частния сектор. 

Освен това се препоръчва насочване на парите за субсидирана заетост към селата и малките населени места. 

"В бъдеще да се разработват повече програми и мерки с регионална насоченост, като акцентът да бъде най-вече в районите с най-висока безработица. Използването на регионална политика на пазара на труда, съобразена със специфичните условия на всеки регион, в бъдеще ще намали високите регионални дисбаланси при безработицата в страната", пише в документа. 

Най-добри резултати

Като най-успешна програма е отличена "Помощ за пенсиониране" - 76% от възрастните хора са успели да излязат в пенсия след нея, каквато е целта ѝ. "Старт на кариерата" за млади хора с висше или средно образование и без опит, които започват към държавни и местни администрации, също е с висока успеваемост - 74%.

Източник: в. "Сега"