Според народните поверия от Кръстовден започва есента

Над 10 хил. миряни се събраха на Кръстова гора в нощта на 13 срещу срещу 14 септември, за да посрещнат Кръстовден.

Всяка година хиляди души отиват на поклонение мястото, за което се вярва, че има частица от Христовия кръст.

Въпреки студеното време хората прекараха нощта на открито в очакване на Светата литургия, която започна точно в полунощ и продължи около три часа.

По древен обичай на Кръстовден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Преданията 

Църковните предания гласят, че Света Елена - майката на император Константин Велики, която била ревностна християнка, се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. 

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

В народната традиция

Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. 

Източник: Нова телевизия