Отношението към тях е групово и принципно и много по-рядко е на лична основа

Ромите са откъснати от останалата част на обществото в степен, която изглежда застрашително. Това показват данните от изследването на "Галъп интернешънъл" проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г. сред 1011 пълнолетни българи.

Социологическата агенция разглежда темата във връзка със събитията в Гърмен и Орландовци. Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни.

Данните показват, че макар обществените нагласи все още да са далеч от крайностите, будят тревога, а сред обществото битува мнението, че политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности.

Не е лично, а групово и принципно

Според изследването масово негативното отношение към циганите не се влияе от лични преживявания и не е индивидуално, а е групово и принципно. В различните групи в обществото нагласите спрямо ромите не се различават съществено, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите.

Едва 18% от запитаните са отговорили положително на въпрос дали биха гласували за компетентен и честен кандидат, издигнат от партията, на която симпатизират, който обаче е ром. За сметка на това 70% отговарят твърдо, че не биха подкрепили такъв кандидат. 

Средно около 20% отговарят, че нямат проблем с това представител на ромския етност да им е шеф, да е началник на полицейското управление, да е офицер от армията или да е вицепрезидент, докато голямото мнозинство от около 70% остават на обратното мнение. От "Галъп" споделят, че при подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите е било по-ниско в сравнение със сегашния момент.

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Само 9% биха сключили брак с представител на ромския етнос, докато 85% отговарят отрицателно, като сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. При етническите турци процентът също е нисък - само 6% отговарят, че биха се оженили за някой от ромския етнос.

Виж още: Цената на кило човешко

Отношението не се влияе от образование или социален статус

Данните показват, че отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование, като висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на респондентите с основно и по-ниско образование - там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми.

Любопитен момент е, че в по-големите населени места негативното отношение към ромите е по-засилено. Социолозите обясняват това с големите циганските общности, живеещи в гета, които събуждат неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи.  

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен. Това се дължи и на факта, че сред техните симпатизанти попадат най-много роми. Сред етническите турци пък нагласите към ромите не се различават съществено от нагласите на българите към ромите, като, разбира се, има известни нюанси.

Общо 20% от запитаните заявяват, че лично са пострадали от представител на ромския етнос, а 77% заявяват, че не са. За сметка на това близо половината от анкетираните твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък - вероятно поради факта, че социалната им среда по-рядко ги поставя в ситуация да установят контакт с роми.

Не е заради лични преживявания, а по принцип

Изводът е, че отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с цигани, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната и явно става дума за траен културен разрив.

Към началото на юли, около скандалите с Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% - не. За сравнение през юли 2011 г., когато отново имаше по-висок градус на етническо напрежение вследствие на инцидент с привържениците на "Атака" при джамията в София, 15% са намирали реална заплаха за етническия мир, а 70% - не. 

Разликата спрямо 2011 г. все още не означава тенденция. За да се установи дали действително има основания за тревога, трябва да се проверят и данни от следващи вълни на изследване. 

Виж още: Азис: Интегрирах се в обществото, защото го исках

Циганите са най-големият проблем на България? 39% казват "да"

Според 39% от запитаните циганите са най-големият проблем на България, а 50% са на обратното мнение. В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми, се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни. 

Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита.

Интересен щрих в това отношение е и общото убеждение в неефективността на различните програми за интеграция. 57% от анкетираните споделят мнението, че "почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат", 30% не знаят, а 13% не са съгласни с това твърдение.

25% се съгласяват с мнението "Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България". 57% са на обратното мнение. Мнозинството не изпада в крайности, но около събитията в Гърмен и Орландовци една четвърт от пълнолетното население на страната е било готово да се съгласи с изгонване на циганите.

21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение.

Проблът е голям

От "Галъп" заключват, че се създава усещането в обществото, че извън самите ромски общности навсякъде преобладава недоверието към ромите. Това е симптом на устойчиво обществено изключване, в следващ етап може да доведе и до нови напрежения.

Източник: "Галъп интернешънъл"