След четирите части на "Елхи" и животинската им версия "Лапички, кокали и рокендрол", в Русия излиза и пети филм от комедийната поредица (видео)

Руското кино разполага с някои класически образци на новогодишни комедии, които се гледат и до днес ("Ирония на съдбата, или Честита баня!" и продължението му; "Карнавална нощ"), но поредицата на продуцента Тимур Бекмамбетов изглежда най-амбициозната досега.

Виж още: Три новогодишни комедии със звездите от "Кухня"

Докато телевизиите у нас повтарят предишните части, по руските кина вече е петият "Елхички" (шести, ако броим и миналогодишната версия, където главните герои бяха домашни любимци).

Бекмамбетов, заснел за Холивуд тазгодишния римейк на "Бен Хур", е само един от режисьорите на поредната киномозайка, която ни показва различни краища на необятната руска страна.

Действието на седемте новели се разгръща в Москва, Санкт Петербург, Сочи, Челябинск, Перм, Екатеринбург, на нефтена платформа в Баренцово море - и дори на Международната космическа станция.

Сергей Светлаков и Иван Ургант, който е и популярен тв водещ, се завръщат в ролите на Женя и Боря, но приятелството им е застрашено заради един... пингвин. Междувременно Скиора и Сноубордиста трябва спешно да намерят елха, а баба Маня усвоява интернета с надежда да открие старата си любов...

Първият филм излиза през 2010 г. и се състои от девет новели, заснети от шестима режисьори, а сюжетът свързва случки от 31 декември в 11 руски града...

Когато едно малко момиченце в Калининград си пожелава нещо невъзможно за новогодишната нощ - едно желание, което единствено президентът на Русия може да изпълни, - се случва нещо магическо.

Чрез "шестте степени на разделение" напълно непознати хора предават нейното желание от човек на човек през Якутск, Новосибирск, Красноярск, Перм, Казан, Уфа, Москва, Санкт Петербург и Калининград.

Получената като резултат колекция от забавни, трогателни, сантиментални, чудотворни и поучителни истории, заедно с актьорското съзвездие, превръщат "Елхи" в кинохита на руския ваканционен сезон и му носят националната награда "Жорж" за най-добър комедиен филм.

След касовия успех на първия филм още за следващата Нова година се появява "Елхи-2".

През последните 40 години в навечерието на 1 януари пилотът Григорий е чакал без резултат своята любима на Червения площад. Накрая, когато осъзнава, че тя никога няма да дойде, той решава да поеме празничното дежурство на 31 декември и да лети извън Москва.

Междувременно неговата Юлия получава отдавна изгубеното му писмо, в което той я кани да се срещнат на Червения площад, за да отпразнуват заедно посрещането на Новата година - и тя излита от Казахстан за Москва... Това е само един от сюжетите, а в друга от новелите се появяват отново бизнесменът Борис Ефимович (Ургант) и верният му приятел Евгений Павлович (Светлаков).

"Елхи 3" (2013) стъпва върху теорията за бумеранга на доброто, според която всички добри дела винаги се връщат към онези, които правят добро на другите.

През последните две години в живота на главните герои са се променили много неща, но празникът отново ги събира. За някои бумерангът на доброто ще се върне под формата на усмивки и подаръци, за други - като празнично настроение и нови приятели...

Предпоследната версия, от миналата година, беше "Ёлки Лохматые" (букв. "Космати елхи", с българско заглавие "Елхи: Лапички, кокали и рокендрол"), която всъщност ужасно напомняше "Сам вкъщи", само че в кучешки вариант.

Двете влюбени четириноги - Пирата и Йоко, биват оставени от стопанката си Настя в хотел за кучета в Самара, тъй като момиченцето заминава при баба си в Санкт Петербург.

За нейните питомци обаче това е равносилно на предателство и кучешката двойка забягва у дома, където се отдават на волни лудории. Райският им отдих обаче бива нарушен от двама натрапници, които не са и очаквали такъв нечовешки прием в привидно необитаемата къща...

А на 25 декември 2014 г. по руските кина излезе ретроверсия, която върна лентата с век назад, в навечерието на Рождество в тогавашната Руската империя: с празничните гуляи и разкошните балове, но и скромните бедняшки трапези, прогресивните поети и първите фигуристи, дворяните с титли и простите селяни, царското семейство и мобилизираните в Първата световна война.

Всичко е било по-различно с изключение на... празника. Хората се готвели за него, с вярата, мечтите и очакванията за истинско чудо - чудото на Рождеството!