Или как една преувеличена информация за промяна в изучаваните автори по литература пак разбуни духовете

Какво се случва, когато дадена медия се добре до информация, че дадено министерство евентуално преразглежда един остарял документ, който вече веднъж път е бил отхвърлен. Документът има спорни точки, които предния път са предизвикали големи брожения в по-консервативната част от населението. 

Да, точно така, без оглед дали наистина е така и дали документът ще бъде променян, без дори да се знае дали министърът е имал думата по въпроса, медията пише статия, в която набляга на манипулативното и на това, което е било гнило предния път. 

От мухата - слон

Точно това се случи и вчера, когато в електронното издание на един от водещите ни всекидневници се появи информация, че в Министерството на образованието и науката са тръгнали да преразглеждат онзи злополучен опит за промяна на изучаваните произведения по литература. Да, онези същите, в които имаше заложено съкращаване на изучаваните творби от Ботев и Вазов.

Когато една (немалка) част от населението чуе за Ботев и Вазов, или за която и да е част от Възраждането, някаква сигнална лампа светва и обявява тревога "Засегнаха ни националната гордост". Така стана и този път. 

И пак се заговори за национални предатели, за народен съд и за величието на българската възрожденска литература (което не отричам).

Не казвам, че онзи проект за промяна на изучаваните произведения по литература е читав. В него имаше много неща, които трябва да се помислят още. 

Въпросът обаче е, че това се случва всеки път, когато се заговори за някаква промяна в образованието, за обновление на нещата, които се учат. Защото някак не може литературата ни да спира в първите години на комунизма и след това да си мислим, че повече никой не е писал. Или по-лошото - да не ни пука, че някой е писал.

Ограничените ресурси

Когато започнах да уча политология, първата истина, която ми набиха в главата, е, че ресурсите винаги са ограничени. В нашия случай говорим за ресурса време. И как той действително е ограничен в определен брой часове по предмета "Български език и литература", които трябва да се използват, за да се преподават всички неща по програма. В частта с литературата това са изучаваните произведения и техните автори.

От години нашето образование кибичи на едни и същи автори, които спират някъде около 1945 г. Изключваме преподаваните в осми клас, които обаче са по-леки и лесно смилаеми, като за ум на 14-годишно хлапе, и не дават въобще ясната представа за този период. Да не говорим колко важни автори се пропускат.

Това, което имам предвид, е, че съществуват много качествени български писатели извън Възраждането, които си заслужават да бъдат изучавани. А време за тях сега време няма. 

Нека не гледаме на възрожденците като на свещени крави. Възраждането безспорно е един от най-важните периоди в историята ни, но не е единственият. Докато спорех по темата, един човек ми каза, че автори като Ботев и Вазов не трябва да се пипат, защото така се погазва националната ни гордост. Когато някой засяга темата с орязване на огромната тежест на този период, той нарушавал националната ни гордост.

Националната ни гордост

Ами може би там ни е проблемът. Че националната ни гордост е винаги в миналото, винаги в минало време. Че не можем да си намерим за какво да сме горди сега. До такава степен сме се вторачили в миналото, във времето, когато едни смели мъже са се изправили, за да направят нещо голямо в името на общото благо, а много други дребни души са ги наобикаляли с идеята да светят с отразена светлина. 

Всеки път обаче като се заговори за този период, за Възраждането, за освободителните войни, ние скачаме като попарени, защото някой е жегнал националната ни гордост. Съжалявам, че ще ви го кажа, но редовно ни тъпчат националната гордост, като подкупват магистрати, като ни манипулират по дребни теми и като някой си прави мръсните пари на наш гръб. Ама никой не се жегва нещо.

И сме се хванали в това възраждане сякаш е част от кръста на Христос или нещо от сорта. И не забелязваме един много прост факт. То не е всичко важно. То не ни дава ключ за нищо друго, освен за разбирането на онзи специфичен период. 

Виж още: Как предметът "Литература" в училище убива четенето

Промяната е нужна 

Това, от което образователната система като цяло има нужда е обновяване, актуализиране. Включително и на преподаваните автори. Образовнието ни има голяма нужда да помисли на кого преподава. Защото тези деца не са същите като децата отпреди 30 години. И съответно имат различен мироглед. И имат нужда от нещо, което да припознаят.

В момента предметът "Литература" е така изграден, че голяма част от учениците възприемат преподаваното като все същите глупости. Като нещо старо, неактуално, отговарящо на време, което е толкова далеч от нас, че няма как да ни засяга вече. 

Да, те трябва да научат много от нещата, които са се преподавали и досега, но самата система трябва да се надгради така, че да не се остава с впечатлението, че се учат само автори, извадени от нафталина. 

И това, в което аз вярвам, е, че трябва да се преподава с мисъл. За възрожденските автори и епохата, в която са творили. Кои са били факторите, които повлияват, каква е средата, какво са писали в крайна сметка. 

Това че ще се съкратят няколко произведения на Ботев и Вазов от изучаването, не е болка. То е нужно, за да се включат и други български творци на тяхно място. Хора като Георги Марков, като Валери Петров (този път сериозно, а не с 1-2 стихотворения), като Любен Дилов-баща, като Виктор Пасков, Христо Фотев (защото не е нормално да хора да ми казват, че имам грешка и съм тъп, че съм объркал името на Ботев, пишейки го с "Ф").

Не е важно колко произведения от даден автор се изучават. Важно е как се преподават. И в тази посока трябва да мислим. Как да преподаваш Вазов по такъв начин, че от две глави на "Под игото" децата да искат да прочетат цялата книга. От две стихотворения на Славейков или на Вапцаров да искат да видят какво още са писали тези поети. 

Образователната ни система не трябва да стои замръзнала в едно и също положение. Ако остане, ще продължи да затъва. А тогава, ако ще и всички произведения на Вазов да се преподават, няма да има кой да ги учи.