Как пропускаме да се включим в глобалния обмен на култура

Скоро е денят на св. Патрик - международен ден на ирландската култура. Голяма част от света ще празнува, включително разни хора в България, които съвсем не са ирландци. Просто защото този откровено ирландски празник е забавен, включва много пиене и... празнуване. И защото е разпространен подобаващо добре.

Локалните празници, които стават глобални - да, нормално е

Това е нещото, което пропускаме да материализираме в условията на глобализация, които така или иначе ни заобикалят. Защото всеки път, когато дойде Хелоуин или пък Свети Валентин, може голяма част от обществото да се оплаква, че празнуваме чужди празници. Но пък по улиците има купища сергии, продаващи цветя, сувенири, маски и какво ли още не, а вечерта излизаме и се забавляваме тематично. И изведнъж имаме един не толкова празник, а повод за празнуване на нещо.

Виж още: Свети Валентин е повод, а не празник. Има разлика

И това някак вече е нормално. Просто защото обмяната на информация и на култура е вече дълбоко залегнала в основите на света и е естествено желание да споделяш. А когато споделяш, все ще има някой, който да възприеме и да намери идеята (особено ако тази идея е празник) за забавна и да я приложи на практика в своите условия.

"Ще празнувам Хелоуин, когато американците сложат мартеници". Този рефрен сме го чували много пъти, а някои дори са го изричали сами. Идеята обаче е, че за да сложат американците мартеници, трябва да им "продадем" идеята за мартениците. И тук идва основният въпрос.

Какво от нашата култура може да придобие глобален характер

Защо всъщност досега не сме опитали да направим своите традиции глобални? Защо не сме опитали да ги направим една своеобразна реклама на страната ни като дестинация. Нима нямаме своите си прекрасни празници, културни особености и герои, които да заслужават внимание?

Мартеничките

Нямаме ли си мартениците, които така настояваме да бъдат носени от американци? Там действително текат опити за популяризиране, като всяка година евродепутатите ни закичват всичките си колеги в ЕП, а наскоро статуите в американското посолство в София осъмнаха окичени с мартенички. Силата на разпространението обаче идва от сънародниците ни в чужбина, които подаряват мартеници на приятелите си, или пък тези българи с много приятели чужденци. Това е един бавен, но продуктивен начин за разпространение на тази наша си културна особеност. Той може да бъде ускорен, ако за популяризирането на мартениците бъдат привлечени звезди от световна величина или от български звезди с влияние в цял свят като Нина Добрев и Димитър Бербатов.

Културата най-добре се популяризира през празници и виждаме това в Хелоуин, Деня на св. Патрик и в Свети Валентин. Имаме ли такъв празник, който да има потенциала да се впише в световния календар на поводи за веселба? Имаме, даже няколко.

Сирни заговезни

Сирни заговезни. Колкото и на мен лично да не ми допада идеята за точно уречен ден, в който да си искаме прошка, идеята е наистина силна. Най-малкото прошката е изключително интимен и силен момент, който би уловил много последователи. Освен това на Сирни заговезни има и изключително забавни и интересни обичаи - семейния обяд, на който децата ловят с уста халва или яйце и още повече - кладата, която се прескача за здраве и берекет. Една добре организирана клада в центъра на града или селото, около която местните да се съберат и да се чувстват сплотени като общество, изглежда привлекателно като идея. Важното е само да се възобнови традицията, оттам нещата стават далеч по-лесни.

Еньовден

Еньовден. Празникът е от не толкова популярните в България, но съдържа в себе си изключително много митология, обичаи и огромна възможност за празненства. Един подобен празник може да бъде българската версия на Хелоуин - време, когато празнуваме изтъняването на границата между нашия свят и света на приказките. Време на самодиви, караконджули, вампири и всякакви други същества, от историите, които баба ти ти е разказвала, когато си бил малък.

Защо Еньовден има такъв голям потенциал? Просто е. Светът обича приказки и обича поводи за празненства (с музика, алкохол и танци). Успехът на всичките чудовищни (разбирай вампири, феи, върколаци и всякакъв вид хуманоидни гадини) истории, приели образ в книги, филми, сериали и игри доказва любовта на хората към фантастичното и магичното. От чисто маркетингова гледна точка, това е голям потенциал, който засега остава неразработен.

По другата част - чисто празничната, Еньовден е просто перфектният повод да се организират всякакви летни фестивали, концерти и партита. Празникът почти съвпада относително с лятното слънцестоене - топло време, хората вече са в настроение за почивка и празнуване. Ако се добави и приказната тематика на българския фолклор, традициите, самодивските хора и много празнуване на открито около големи огнени клади, получаваме нещо, което може да бъде материализирано като най-популярния традиционен празник. Ако има воля и желание това да се направи де.

Джулай морнинг

Джулай морнинг. Един празник, който всъщност няма корени в традицията. Той просто е възникнал спонтанно, защото е готина идея. Защото е идея, която привлича. Празнуване цяла нощ и посрещане на първото юлско утро на брега на морето. Или на брега на река, ако нямаш море край себе си. Или просто посрещане на утрото. Джулай морнинг еволюира постоянно, но две неща остават неотменни - посрещането на първия за юли изгрев и жаждата за свобода и мир. Модерен български празник, започнал от хипи и рок културата в страната, който сега привлича все повече и повече хора извън тези субкултури.

Потенциалът на киното и Холивуд

Ако искаме да популяризираме културата си, трябва да осъзнаем и лостовете, които вече работят за пропагандирането на чуждите традиции, и една от тях е силата на киното и най-вече киното, произведено в Холивуд. 

Ние се интересуваме от историята на Шотландия, защото помним един великолепен сър Уилям Уолъс, изигран от Мел Гибсън. Обожаваме природата на Нова Зеландия, защото това е "Графството" от филмите по книгите на Джон Толкин, а пък благодарение на сериала "Игра на тронове" знаем за Мистичната алея в Ирландия. Запознати сме с особеностите на Дивия запад, защото филми като "Великолепната седморка" и "Тумбстоун" са ни разказали за тях. В България Япония до голяма степен оставя своята среда благодарение на сериала "Шогун".

Иначе казано, за да се отличим, за да бъдем забелязани в цял свят, трябва да се появим на екраните. Вярно, след като Орфей беше представен като негър във филма за Язон и аргонавтите, все още имаме някакво чувство, наподобяващо киселини в стомаха, когато стане въпрос за американски филми, разглеждащи неща от тукашната култура. Но пък и да си признаем, самият филм не струваше много и Холивуд може много повече. 

А и именно от разказана по холивудски история имат нужда нашите герои като Боян Магесник, Орфей и Крали Марко или пък исторически фигури като цар Самуил, цар Калоян и борците от Априлското въстание.

Най-малкото, България е достатъчно лоялен съюзник на САЩ и НАТО, за да можем да си позволим хора, които да лобират за подобен... културен обмен.

Можем, време е да се задействаме

За да стане всичко това обаче, идеята има сериозна нужда от финансиране и логистика, които сякаш някак ни куцат. Далеч по-лесно е да дадем сума пари за едно некадърно лого, което уж да ни представя пред света, ама впоследствие се наложи да бъде сменено защото е леко плагиатство.

Ако трябва да сме честни, за кампания по популяризирането на различните ни културни традиции и герои биха отишли много повече пари, отколкото за злополучното туристическо лого на България. Но пък и потенциалът, който може да бъде материализиран след това, е още по-голям. Пък и никой не е казал, че държавата сама трябва да поеме цялата отговорност. 

Славата на културата на страната ни, на най-старата държава в Европа, която от създаването си досега не е сменила името си нито веднъж, зависи от обединените ни усилия - държава, бизнес, медии и народа като цяло. Защото, колкото и добра да е една идея, тя няма да струва нищо, ако хората не я прегърнат. Така че, в крайна сметка, всичко си зависи от нас и общата ни работа.

Източник: Bulevard.bg