ГСДП е начело във вота за Бундестаг с над 1/4 от гласовете, с малка разлика зад тях остават християндемократите на досегашния канцлер Ангела Меркел, следвани от Зелените с близо 15%

Германската социалдемократическа партия (ГСДП) получава 25,7% от гласовете, а християндемократите от ХДС/ХСС - 24,1%, сочат предварителните официални резултати от изборите в Германия.

Трета с 14,8% е партията на зелените, която по-рано през годината дори беше сочена а фаворит, припомня Българската редакция на "Дойче веле".

Рекордните 47 партии и коалиции участваха на изборите в неделя. В следващия Бундестаг намират място още три партии: либералната Свободна демократическа партия (11,5%), крайнодясната "Алтернатива за Германия" (10,3%) и Левицата (4,9%).

Очаква се рекорден да е и вотът по пощата. Вероятно около 40% от всички гласове са били подадени дистанционно. Пандемията от коронавирус е сред основните причини за това, коментира "Дойче веле".

Следващият канцлер: Шолц или Лашет 

Вотът на 26 септември избори бележат и слизането от власт на федералния канцлер Ангела Меркел, най-влиятелната жена в света. Първите резултати сочат, че след 16 години начело на Германия християндемократите могат да отстъпят поста на правителствен ръководител.

Наследникът й може да е министър-председателят на провинция Северен Рейн-Вестфалия, Армин Лашет, станал и неин приемник в партийните редици или настоящият вицеканцлер Олаф Шолц, който е кандидатът на социалдемократите. Третият претендент, който няма големи шансове да се пребори с тях, е лидерката на Зелените Аналена Бербок. 

Каква коалиция ще управлява Германия

Наблюдатели очакват за първи път от 1957 г. насам в следващото германско управление да влязат три партии. Най-вероятни изглеждат следните конфигурации: коалиция между ХДС/ХСС, Зелените и Свободната демократическа партия или съюз между ГСДП, Зелените и Свободната демократическа партия.

Всички партии изключват коалиция с "Алтернатива за Германия", а участието на Левицата във властта също изглежда слабо вероятно.  

В деня преди изборите основните партии отправиха последните си за тази кампания призиви към гласоподавателите. Олаф Шолц за пореден път постави социалната политика в центъра на своята програма. В своя избирателен район в Потсдам той обеща стабилни пенсии, минимално почасово заплащане от 12 евро и уважение за труда на хората. Шолц потвърди и своето желание за коалиция със Зелените, като заяви: "Това ми е любимата коалиция".

И политиците, и обществото подкрепят курса на Ангела Меркел за намиране на консенсус, отбелязва БНР. Четирите партии, от които зависи създаването на правителство, съзнават, че отношенията с Русия и Китай са проблематични и ще стават все по-трудни, но либералите и Зелените са по-твърди от отиващата си Меркел - и за двете партии спазването на човешките права е от фундаментално значение.

Промяна във външнополитическия курс на Германия не се очаква. Темата не беше основна по време на предизборната кампания и няма да е във фокуса по време на предстоящите трудни коалиционни преговори. Една от причините е, че между четирите партии в политическия център няма значителни разлики - ЕС и трансатлантическите отношения са основни стълбове на германската външна политика.

Сигурно е обаче, че двете по-малки партии - либералите и Зелените ще са част от следващото правителство. Затова председателят на либералната партия Кристиян Линднер предложи консултациите за съставяне на кабинет да започнат първо между неговата партия и Зелените, за да се опитат да изгладят различията си, особено в политиката за опазване на климата.

Съпредседателят на Зелените Аналена Бербок демонстрира готовност за такива разговори преди преговорите с двете големи партии.

Прегледах всички партийни програми и установих, че най-много общи виждания имаме с ХДС/ХСС, заяви Линднер в изборната нощ. Ръка му подаде консерваторът Армин Лашет, който въпреки изборната загуба не се отказва от възможността да състави кабинет и уверява: 

"Ще направим всичко възможно да съставим кабинет. Германия се нуждае от коалиция на бъдещето, която да модернизира страната ни, да ни гарантира устойчивост както в климата, така и във финансите."

Социалдемократът Олаф Шолц се определи за победител във вота и заяви, че преднината му, макар и минимална, ясно показва желанието на германците за промяна в политическия курс с водено от него правителство.

Приликите с България

И в германския парламент влизат шест партии, а първите две политически сили събират едва по около 1/4 от гласовете, като резултатите на следващите - потенциалните им коалиционни партньори - не са достатъчни за мнозинство, което налага да се състави не обичайната двупартийна, а тройна коалиция.

Във федералната република обаче, за разлика от последния предсрочен вот у нас, гласуваха рекорден брой хора - цели 76,6% от вписаните избиратели. В едно гражданско общество с утвърдено гражданско съзнание хората постъпват именно по този начин: гласуват, за да имат въздействие върху политиката, коментира Александър Андреев от Българската редакция на "Дойче веле".

Според него Германия ще има центристко правителство, което ще постави няколко главни акцента: икономическо възстановяване, модернизация и дигитализация, опазване на климата, социална стабилност, силен Европейски съюз. А от дискусиите и изявленията в изборната нощ е станало ясно поне едно: изгубилата доверие широка коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП няма да просъществува, макар че аритметически това е възможно.

По думите му центристките нагласи на германското общество се доказват и от представянето на двете партии от политическата периферия ("Алтернатива за Германия" и Левицата), които губят влияние. Но като цяло, германският избирател е наказал най-вече двете големи партии, които управляваха два мандата в широка коалиция помежду си.

Макар че социалдемократите номинално повишават резултата си, в оценката на хората двете масови партии са дали лоши резултати в главните си сфери на компетентност. ХДС/ХСС получават минусови оценки за своята икономическа, данъчна и външна политика, а ГСДП - за социалната политика и трудовия пазар.

Така неочаквано се оказва, че на тези избори за Бундестаг хората в Германия повече от обикновено са гласували заради личностите, изтъква в анализа си Александър Андреев. Именно затова той смята, че успехът на ГСДП се дължи не толкова на добрата социална и трудова политика, колкото на убедителния кандидат Олаф Шолц.

И обратното: неуспехът на ХДС/ХСС е бил предопределен от неубедителното представяне на кандидата за канцлер Армин Лашет. Дори при Зелените се наблюдава същият ефект, макар партията да излизаше начело в допитванията. Излъчената лидерка Аналена Бербок обаче допуска лични грешки и партията ѝ в крайна сметка се оказва на трето място.

Всяка от четирите партии в центъра си има водещ приоритет: за ГСДП това е социалната справедливост и почтеното възнаграждаване на труда, за ХДС/ХСС - икономическото възстановяване на страната, за Зелените - опазването на климата, за СвДП - модернизацията и дигитализацията, така че в коалиционните преговори, които предстоят, ще се търси компромис между тези приоритети, а още по-добре - тяхното хармонизиране, прогнозира още Александър Андреев и очертава няколко

тенденции за бъдещето:

1. Ерата Меркел приключи, а заедно с нея временно приключва доминацията на християндемократите и един период на стабилност, но и на застой.

2. Неслучайно един от главните акценти, който поставят и четирите партии, претендиращи за участие във властта, е модернизацията. Икономическо ускорение, дигитална революция, пробив напред, сериозна грижа за опазване на климата - това са ключовите думи, които ще доминират в германската политика занапред.

Анализаторът прави и още един извод: че и четирите партии, които ще водят преговори за бъдещото правителство в Германия, залагат много надежди на един силен ЕС и не крият виждането си, че той трябва да върви към федерална държава

Източник: Българската редакция на "Дойче веле", БНР