Вълната на недоволство срещу прекомерната политическа коректност ни откъсна от нещо важно - истинският политик трябва да си владее езика и да не го оставя без контрол

Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ беше онази капка, онова решаващо събитие, което даде масиран тласък срещу политическата коректност. Безпардонното му отношение към правила и норми и абсолютния му непукизъм дали ще засегне някого дадоха на много политици по света силата да отпуснат езика си и вече да не внимават толкова какво говорят. 

Това е бунтът на "лошите момчета" (и момичета) в политиката. Излизането от нормите и обръщането срещу установения ред. Потъпкване на забраните и заявяване свободно: "Ще говоря, каквото искам и знам, без да ми пука дали ще засегна нечии чувства и гордост, или ще обидя някого". 

Въпросът е, че това не е политическо действие. Това е ахлашко говорене, което рано или късно ще те вкара в скандал, а оттам в друг и така, докато не се научиш да си мериш приказките. Или не изпаднеш от шоуто. Защото политиката, макар и у нас да не личи толкова, е занимание за умели хора или поне такива, които бързо се учат. Само те успяват да се задържат дълго и да прокарват идеите и желанията си за повече време.

Нима не помним Борисов от първия му мандат (и преди това). Тогава речта му беше много по-свободна и близка до обикновения човек. Затова и той беше заобичан, медиите говореха за него като за Бойко (или се обръщаха с ласкавото "Генерала"). Впоследствие обаче започна да "обира" речта си, когато му се наложи да управлява в коалиция. Когато му се наложи да се съобразява с други (макар и съобразяването при него да беше пак от позицията на силния)... 

Просто Борисов научи два важин урок - 1) ако някой ти се обиди, е много по-трудно да работиш с него след това (а не се знае с кого ще ти се наложи да работиш в един момент) и 2) Със скандали не можеш да управляваш, не и спокойно, не и ефективно. Ще има медии, които ще ти искат обяснение (винаги се намират), ще има опозиция, която да надава вой, ще има съсредоточено излишно внимание, което да всява напреженеие. 

Естествено, и той си позволява от време на време по-скандални реплики, но да кажем, че старите навици умират трудно. Но вече те се появяват далеч по-рядко, отколкото в началото на политическата му кариера. 

Не така седят обаче нещата при нови политици като лидера на "Воля" Веселин Марешки, който без проблем говори за заявяване на хомосексуалистите в парламента, сравнява гейове и педофили, обвинява ги в зависимости и т.н.

Да говорим за Марешки като за нов политик е пресилено все пак. Това беше поредният му опит да влезе в парламента и този път чудото за варненския аптекарски бос се случи - той влезе в парламента, макар и на ръба. И зае освободеното от бившите "България без цензура" (пръвоначалната коалиция) място на "онези, които си нямаме идея какво правят в Народното събрание". 

Разбира се, още сме твърде рано в мандата на този парламент, за да казваме твърдо какво ще се случва, но по всичко до момента личи, че депутатите на "Воля" ще са именно тези тихи гласове, които ще тежат при гласуването на важните закони. През останалото време пък някой трябва да развлича с политически театър и очевидно Веселин Марешки е поел тази роля. 

В своята предизборна кампания той се сравняваше с Тръмп и предвиждаше за себе си неговия успех. Логично е да следва стъпките му и да не се свени да говори скандални неща. Това все пак се нрави на много хора, които се уморени от тази политическа коректност. Особено на фона на цялата вълна от "въстания" срещу нея и бум на резките и често обидни квалификации, които политици от Европа вече си позволяват. Дето се казва, защо не и у нас?

Въпросът е, че това говорене освен скандали и отвличане на общественото внимание от по-значими неща, друго не прави. Марешки може сега да се бие в гърдите, че иска чист парламент и да заявява от парламентарната, че "разни хомосексуалисти" не могат да му искат сметка къде се появява, но реално освен да разпали спор и да обиди едни хора, той друго не прави. 

Още повече, за всяко свое подобно изказване, той натрупва гняв срещу себе си. По този начин не знаеш кой ще се мотивира и кой ще тръгне да си прави пиар или хумор на твой гръб. Така след изказването на Марешки, че няма да се прави на гей, за да се хареса, голяма част от медиите излязоха със заглавия от сорта "Марешки се зарече, че няма да става гей" и предадоха дума по дума (нещо, което рядко се прави, за да се избягват лапсуси и грешки на речта) цялото му изказване. 

Пак казвам - политиката е за умелите и тези, които знаят как да се владеят така, че да постигат крайните си цели. От един политик се очаква да прокарва идеи и да лансира политики. Да постига цели. Няма как обаче да погледнеш на някого сериозно, когато той не може да си удържи езика далеч от скандалите. Как да очакваш, че той ще може да свърши нещо значимо, когато през 2/3 от времето е зает да се оправдава за неща, които е казал или направил? 

Сериозните политици са осъзнали, че да си не само политик, но и държавник, означава да отдаваш уважение на всичките граждани, независимо от пол, раса, етност, сексуалност и дори политически убеждения, различни от твоите собствени.

А политическата коректност е инструмента за това. Инструмент, с който да регулираш комуникацията си спрямо различните аудитории. Защото наложи ли ти се да управляваш, ти трябва да представляваш всички граждани на страната, без изключение.

Важно е все пак да запомним, че коректността, като всеки друг инструмент на комуникацията, трябва да се използва разумно. Защото иначе изпадаш пък в другата крайност и оттам се пораждат съвсем други проблеми.