Каква политика да се възприеме по отношение на децата - това е един от най-спорните въпроси в ресторантьорския бизнес.

Днес децата имат много повече права, отколкото преди години. Те вече не се подчиняват на изискването "да се виждат, но не и да се чуват". И понякога доста се чуват, освен това топуркат, разсипват сол и кетчуп...

Редица заведения - от Чикаго до Стара Загора и Рим -  забраняват достъпа на деца в салоните си. Преди време прославеният готвач Грант Акац написа в "Туитър", че "мрази забраните, но му се налага да забрани достъпа на малки деца до ресторанта" - става въпрос за "Алинея", място с три мишленски звезди. Поводът за изказването му беше, че семейна двойка завела 2-годишното си дете в ресторанта и отчаяно кършила пръсти, когато детето се разплакало, ужасявайки всички останали посетители.

Наскоро и ресторант в Италия забрани достъпа на деца под пет години. Вероятно помните и опита на старозагорски собственик на заведение да въведе наказателна "такса дете", която да се начислява върху сметката.

Виж още: Разрешиха такса дете в ресторант

Всеки подобен опит разцепва общественото мнение на две. От една страна са хората - родители или не, - които приветстват решението на собственика. Все пак човек иска да се отпусне в приятна компания, да се наслади на храната и атмосферата, а не да слуша тропот, писъци и олелия край себе си.  Да, има, разбира се, и възпитани деца, научени на маниери, или просто с по-спокоен темперамент, които са в състояние да прекарат два-три часа на маса, без да обърнат всичко с главата нагоре.

Но пълната забрана все пак е по-сигурна - няма как да забраниш определен тип дете и не провокираш нови дебати на тема що е добро възпитание и уместно поведение. Има и деца ангелчета, на които като че нещо им става, когато застанат пред бяла покривка и порцелан.

Не са малко обидените родители, които смятат че подобни забрани са проява на дискриминация и мизантропия. Не е нужно някой да бъде изолиран, само защото е станал родител.

Разбира се, веднага възниква контрааргументът: така както не бихте завели дете на тричасова пиеса на абсурда или петчасова опера, не бива и да го водите и на заведение, особено от високия клас - място със собствена сценография и драматургия.

А как да научим едно дете да се държи подобаващо в изискана среда, ако то няма достъп до такава?

Дебатите скоро няма да отшумят и ще се разгорещяват с всеки следващ ресторант, който се осмели да обяви, че децата не са добре дошли в него. Може би все пак трябва да оценим откровеността на собствениците на подобни места.

Защото има и заведения с двойствена политика, които хем приемат хора с деца и нямат нищо против щедрите бакшиши, които те от гузност оставят, хем ги гледат с лошо око и не са склонни да инвестират в обезопасяване на средата.

Източник: "Телеграф", "Гуд лайф", janiiwordpress