Френската столица е домакин на 21-вото издание на форума, което събира близо 150 държавни глави броени дни след терористичните атентати. И още: Най-новите тревожни данни за климата, обобщени от агенциите на ООН

Целта на 21-вата конференция за климатичните промени (COP 21), организирана от ООН, е да се постигне общо споразумение за борба с глобалното затопляне чрез ограничаване на емисиите от парникови газове.

Срещата с 25 хил. участници, сред които близо 150 държавни и правителствени ръководители, се провежда в конферентния център в Бурже - северно предградие на Париж, при изключително засилени мерки за сигурност заради терористичните нападения от 13 ноември.

Мобилизирани са над 120 хил. служители на силите за сигурност, а още 1300 полицаи и жандармеристи дежурят по транспортните възли. В целия Париж на денонощно дежурство са 6300 полицаи, обобщава БНТ.

Извънредното положение в страната влючва пълна забрана за провеждане на масови шествия и протести. В навечерието на откриването екоактивисти все пак успяха да проведат масова акция в Париж, като оформиха "жива верига" в източната част на града.

В знак на протест срещу забраната на традиционното им шествие активистите поставиха на Площада на Републиката 10 хил. чифта обувки, за да обозначат символично присъствието си. По-късно всички обувки бяха предадени на благотворителни организации за помощ на бедните. Участие в тази акция взеха и публични фигури, между които папа Франциск.

В навечерието на форума в Париж, който се открива официално днес и продължава до 11 декември, агенциите и програмите на ООН оповестиха най-новите данни в тази сфера.

Световната метеорологична организация (WMO) съобщи, че през 2014 г. е регистриран нов връх в количеството парникови газове в атмосферата, което потвърждава тенденцията на непрекъснато нарастване. Дни по-късно излязоха още "лоши новини за планетата" с предупреждението, че настоящата 2015-а се очертава като най-горещата година в историята, надминавайки символичния жалон: с 1 градус по Целзий повече спрямо доиндустриалната епоха.

Виж още: Най-топлата година от 1880-а насам

Информацията от Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR) пък показа, че в хода на последните 20 години 90% от бедствията са резултат от 6457 наводнения, бури, жеги, суши и други явления, свързани с климата.

Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на свой ред подчерта, че природните бедствия, причинени от промените в климата, от три десетилетия насам са все по-чести и екстремни, а щетите, които нанасят на агросекторите в развиващите се страни застрашават реколтата и изхранването на населението.

От Световната продоволствена програма (WFP) са категорични, че без "амбициозни действия" спрямо причините и последствията от климатичните промени е невъзможно да се ликвидира гладът по света. В Париж агенцията представя интердисциплинарния изследователски проект Food Security Climate Resilience (FoodSECuRE), който на базата на синоптични прогнози ще улеснява реакцията при климатични катастрофи, преди те да са станали факт.

Междувременно Световната банка предупреди, че "умните решения" относно климата могат да предпазят 100 млн. души от бедност. Според актуално тяхно изследване при екстремни явления най-бедните хора са изложени на по-голям риск и губят много повече от имуществото си в сравнение с други слоеве от населението. Фокусът им е върху Африка и там климатичната устойчивост ще се повишава с бизнес план на стойност 16 млрд. долара.

Детският фонд на ООН - УНИЦЕФ, предупреди, че над половин милиард деца живеят в региони с чести наводнения, а 160 млн. - в зони, засегнати от жестока суша.

Програмата на ООН за развитие (ПРООН) напомни, че коренното население притежава, заема и управлява 65% от повърхността на Земята, като изрази съжаление, че техните проблеми не се взимат предвид при съставянето на националните планове за борба с климатичните промени, т.нар. Intended Nationally Determined Contributions (INDC, букв. - "планирани национално определени приноси"), които се очаква да са в основата на договореностите от Париж.

Важната роля, която атомната енергия може да играе в намаляването на емисиите от парникови газове, е във фокуса на нов доклад, пуснат от Международната агенция по атомна енергия (IAEA). Акцентът в него: атомната енергия е сред основните нисковъглеродни енергийни източници и според много държави може да улесни двойната задача по осигуряването на надеждни енергийни източници и намаляването на емисиите.

Основните насоки за конференцията, организирана от Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), са очертани в документа Climate Action Now, представен в Бон като "богатство от съществуващи възможности".

Не на последно място е докладът от Програмата за околната среда към ООН (UNEP), според който прилагането на националните цели ще намали емисиите на парникови газове до 2030 г., но за да се ограничи глобалният ръст на температурите до 2 градуса по Целзий до 2100 г., ще е нужно ново споразумение по въпросите на климата и съответните действия.