Фолкпевецът Пит Сийгър, един от символите на движението за граждански права в САЩ, почина на 94-годишна възраст в родния си Ню Йорк

Още от младежките му години неговите пацифистки възгледи остават неразбрани за мнозина, включително за властите в САЩ. През 50-те той става жертва на цензурата, антикомунизма и "лова на вещици", а появата му по американската телевизия е забранена в продължение на 17 години...

Тези и други факти за живота на американската легенда са припомнени през 2007 г. в документалния биографичен филм Pete Seeger: The Power of Song (2007), продуциран от съпругата му Тоши. Тя почина няколко месеца по-рано, през юли 2013; двамата имаха близо 70-годишен брак.

За мен Пит Сийгър е един от най-влиятелните музиканти в Америка; той възражда интереса към културното наследство, докато използва музиката като инструмент за промени в обществото, обяснява режисьорът на филма Джим Браун и допълва:

"Той вярва, че всички хора са равни... Изпитва тотално недоверие към комерсиалното, масовата култура, технологиите, алчността, славата, начина, по който корпорациите и военните влияят върху демокрацията. Ненавижда думата "кариера", няма интерес към трупането на лично състояние, избягва публичността и работи неуморно със съпругата си Тоши, защото вярва, че унищожаваме сляпо света. Може и да е прав. От изучаването на живота и музиката му могат да се извлекат ценни уроци."

Виж още: Най-старият фолкпевец атакува класациите

Сред най-известните песни на Пит Сийгър са Turn! Turn! Turn!, която става популярна във версията на "Бърдс" през 60-те, и If I Had a Hammer (The Hammer Song), изпята на български от Емил Димитров под заглавие "Ако имах чук". Самият Сийгър не спира да я изпълнява до края на живота си, а една от последните му появи е на поредния концерт "Фарм ейд" през септември м.г., където го анонсира един от основателите на инициативата Джон Меленкамп.

Роден през 1919 г. в семейството на класически музиканти с кариера в академичните среди, той се ориентира към традиционния фолк и още като тийнейджър се учи да свири на банджо, а по-късно дори издава учебното помагало How to Play the Five-String Banjo.

Мечтата му е да стане журналист; учи в колежа на Харвард, но не го завършва, а задълбочава интереса си към политиката и музиката. В началото на 40-те основава първата си група - Almanac Singers, а десетилетие по-късно те вече се наричат The Weavers. Напуска ги, след като останалите му трима колеги се съгласяват да озвучат реклама на цигари...

През втората половина на ХХ век Сийгър възражда интереса към старите американски песни, които след това влизат в репертоара и на много други изпълнители. Пример за това е негърският госпъл Mary Don't You Weep, който датира от средата на XIX в., отпреди Гражданската война. Брус Спрингстийн го включва в албума си We Shall Overcome: The Seeger Sessions (2006) заедно с други фолк парчета, популяризирани от Сийгър.