Не се надявайте да видите между тях рекордьорите по приходи и по "Оскари" - и все пак това е най-авторитетната класация, резултат от традиционната анкета на сп. "Сайт енд саунд"

Изданието на Британския филмов институт (BFI) излиза от 1932 г., допитването се провежда всяко десетилетие, а в продължение на половин век класацията се оглавяваше от филма на Орсън Уелс от 1941 г. "Гражданинът Кейн".

Този път обаче първенецът, проправил си бавно път до върха, е "Шемет" (Vertigo, още и "Световъртеж") на Алфред Хичкок. Големият режисьор е обект на мащабно честване от британската филмотека, което продължава няколко месеца през 2012 г.

Психотрилърът с Ким Новак и Джеймс Стюарт разказва за бивш полицейски инспектор, който страда от акрофобия (страх от височини) и бива нает като частен детектив да следи съпругата на свой познат...

Филмът от 1958 г. е получил най-много гласове в анкетата с над 2000 заглавия, в която са гласували близо 846 критици, дистрибутори, киноисторици, журналисти и киномани, изпратили до редакцията личните си списъци с 10-те най-велики филма.

Отделно е съставен и режисьорски Топ 10, а сред 358-те имена на подалите своя вот са Уди Алън, Куентин Тарантино и Мартин Скорсезе, който споделя мнението си за "Шемет" в този кратък клип.

Американската класика "Гражданинът Кейн", номер 1 от 1962 г. насам, остава на второ място. Трети е японският "Токийска история" (1953) на Ясуджиро Одзу, а четвърти - френският "Правилата на играта" (La Règle du jeu, 1939 г.) на Жан Реноар.

По-нататък в челната десетка следват:
5. "Изгрев" (Sunrise: A Song of Two Humans, 1927) на Фридрих Вилхелм Мурнау
6. "2001-ва: Една одисея в Космоса" (A Space Odyssey, 1968) на Стенли Кубрик
7. "Търсачите" на Джон Форд (The Searchers,1956)

Осмото място е за немия съветски филм "Човекът с кинокамерата" (Человек с киноаппаратом, 1929 г.) на Дзига Вертов, определян като номер 1 в историята на документалното кино.

Операторът на "Човекът с кинокамерата" (1929) Михаил Кауфман, брат на режисьора Дзига Вертов, рискува живота си, за да улови гледната точка на движещ се влак

На девето е "Страстите на Жана д'Арк" (1927) на датския режисьор Карл Теодор Драйер, а топ 10 се закръгля от италианския "Осем и половина" (8 1/2) на Федерико Фелини, от 1963-та.

Още по-любопитна става класацията по-надолу, до 50-ото място:

11. "Броненосецът Потьомкин" на Сергей Айзенщайн, 1925
12. "Аталанта" (L’Atalante) на Жан Виго, 1934
13. "До последен дъх" на Жан-Люк Годар, 1960
14. "Апокалипсис сега" на Франсис Форд Копола, 1979
15. "Късна пролет" на Ясуджиро Одзу, 1949
16. "Наслука, Балтазар" (Au hasard Balthazar) на Робер Бресон, 1966
17. "Седемте самураи" на Акира Куросава, 1954, и "Персона" на Ингмар Бергман, 1966
19. "Огледалото" (Зеркало) на Андрей Тарковски, 1974
20. "Да пееш под дъжда" на Станли Донън и Джийн Кели, 1951

На 21-во място с равен брой гласове са три филма:
"Приключението" (L’avventura) на Микеланджело Антониони, 1960
"Презрението" (Le Mépris) на Годар, по едноименния роман от Алберто Моравия, 1963
"Кръстникът" на Копола, 1972

"Присъдата" (Ordet) на Карл Теодор Драйер, 1955 г., и един от малкото съвременни филми в Топ 50 - "В настроение за любов" на Уон Карвай, 2000 г., са 24-ти.

Маги Чюн и Тони Люн в кадър от "В настроение за любов"

На 26-ото място са "Рашомон" на Куросава, от 1950 г., и още един филм на Тарковски - "Андрей Рубльов", 1966.

Най-новото заглавие е "Мълхоланд драйв" на Дейвид Линч от 2001 г. под номер 28.

Трети филм на Тарковски се появява на 29-о място - "Сталкер" от 1979 г. Лентата по научнофантастичния роман от Братя Стругацки има равен брой гласове с "Шоа" (Shoah) на Клод Ланзман от 1985 г.

Копола също се появява с трети филм - неговият "Кръстникът-2", 1974 г., който дели 31-вото място с "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе, 1976 г.

Първият водач в допитването, осъществено за първи път средата на ХХ век, днес е 33-ти - италианският "Крадци на велосипеди" на Виторио де Сика, 1948 г.

На 34-то място е "Генералът" (The General) на Бъстър Кийтън и Клайд Брукман от 1926, който е най-ранният филм сред 50-те.

Четири филма са класирани на 35-о място: 

- "Метрополис" на Фриц Ланг, 1927 г., показан неотдавна и у нас в реставрираната си версия (нейната първа прожекция бе в рамките на Берлинале 2010 пред Бранденбургската врата),
- "Психо" на Хичкок, 1960 с емблематичната сцена под душа,
- Jeanne Dielman, 23 quai du Commerce 1080 Bruxelles (1975) - на белгийката Шантал Акерман, единствената режисьорка в топ 50,
- "Сатанинско танго" (Sátántangó) на унгареца Бела Тар, 1994 - единственият източноевропейски филм сред 50-те, ако не се броят съветските

Франсоа Трюфо с "400-те удара" от 1959 г. съжителства на 39-о място със "Сладък живот" (La dolce vita) на Фелини, дал на света думата "папараци".

С още едно италианско заглавие под номер 41 - "Пътуване до Италия" (1954) на Роберто Роселини, започва последната десетка, където цели шест филма си делят 42-рото място:

- "Песента на пътя" (Индия) на Сатяджит Рей, 1955
- "Гертруд" - третият филм на Карл Теодор Драйер в класацията, 1964
- "Лудия Пиеро" (Pierrot le fou) на Годар, 1965
- "Време за развлечения" (Play Time) на Жак Тати, 1967
- "Едър план" (Nema-ye Nazdik) на иранеца Абас Киаростами, 1990
- "Някои го предпочитат горещо" на Били Уайлдър, 1959

Джак Лемън и Тони Къртис, дегизирани като жени в "Някои го предпочитат горешо" - една от малкото комедии сред 50-те най-велики филма

"Битката за Алжир" на Джило Понтекорво, 1966 г., е 48-и редом с третия филм на Годар: "История на киното" - Histoire(s) du cinéma, 1998.

Всъщност филмите в Топ 50 са повече на брой, тъй като на последното място са класирани три заглавия:

- "Светлините на града" на Чарли Чаплин от 1931 г.,

- "Разкази на бледата луна след дъжд" (Ugetsu monogatari, 1953) на японеца Кенджи Мидзогучи,

- експерименталната научна фантастика La Jetée (Вълноломът) на Крис Марке от 1962-ра: късометражен филм, съставен почти изцяло от фотографии, който рисува един постапокалиптичен свят - вдъхновил по-късно "12 маймуни" на Тери Гилиъм.