Мартеницата е типична единствено за България. Българската традиция да се връзва мартеница на 1 март не е прекъсвана от повече от 1300 години.

Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.

Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата, но по-късно, под въздействието на християнството, цветът вече обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос.

Червеният цвят е женското начало, здравето. Той е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени носии са били червени.

Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.

Мартеницата включва различни елементи и символи - черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), парички (за благополучие).

Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.

Обичаи на 1 март

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват мартеници от бели и червени вълнени конци, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел, лястовица или разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче.

По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки - сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка".

Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март, "броените дни" - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай: избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината. Ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности.

Източник: Legendite.blogspot.com