Тук сме чули, разбрали, Лазаре, че има ерген и мома, Лазаре, я ергена женете, Лазаре, я момата годете, Лазаре…

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.

Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато умира, 40 дни след неговата смърт той e възкресен. 

Бог казва "Лазаре ,стани!", 

и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница.

Основен обред на празника е лазаруването - обичай с любовно-женитбен характер

Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. 

От пеещите по къщите първата се нарича "предница", втората е "средница" (тя събира парите), а крайната - "задница". От "шеталиците" "танчерица" е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки".

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. 

Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците.Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството

Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.

В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача. 

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Източник: Оffnews.bg, Wikipedia.org