Депутатите трябва да приемат нови членове на Закона за електронните съобщения

Конституционният съд обяви следенето в интернет за противоречащо на основния закон на България. Според съдиите част от разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) противоречат на Конституцията, пише в. "Монитор".

Делото бе образувано в средата на април 2014 г. по искане на омбудсмана Константин Пенчев. На практика сега парламентът трябва да приеме нови текстове на мястото на отменените.

Промените от 2010 г. противоречат на конституцията

Промените в ЗЕС бяха направени през 2010 г. и постановяват, че провайдърите на интернет и телефонните оператори трябва да пазят трафичните данни на клиентите си в продължение на 1 година. Сред данните, които доставчиците са задължени да пазят, влизат телефонният номер на абоната и IР адресите, въз основа на които могат да бъдат определени ползвателите на дадени електронни пощи и позвънявания през интернет.

В този период МВР, ДАНС и прокуратурата имат право да ги изискват в хода на разследване на престъпление, което обаче се наказва със затвор над 5 г.

Освен това съдебният контрол беше свален от ниво окръжен съд до районен. С вчерашното решение на КС всички тези текстове – събрани в общо 4 члена, са обявени за противо­консти­туционни.

Аргументи

Един от аргументите на КС е, че на практика съдиите не знаят за какво се искат трафичните данни. Исканията от страна на разследващи и прокуратура са под формата на стандартна бланка и не е нужно представянето на доказателства, се казва в мотивите на конституционните съдии.

Съдът на Европейския съюз също срещу следенето в интернет 

Още през 2014 г. Съдът на Европейския съюз се обяви срещу следенето в интернет и по телефона и пазенето на данните за онлайн трафика. Той прие за невалидна директивата, според която трафичните данни на клиентите се пазят до 2 г., като изтъкнатия мотив бе, че по този начин се развързват ръцете на службите да се намесват твърде далеч в личния живот на гражданите, което пък противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Така запазването на трафичните данни спадна до 6 месеца. В това време според съдиите разследващите имат достатъчно време да установят с кого е имал контакт човекът, къде е бил и каква комуникация през интернет е поддържал.