През годините Българската народна банка (БНБ) не е упражнявала никакъв контрол, смята омбудсманът

При първата спънка, след кризата 1996-1997 г., когато беше сменено цялото законодателство, не само, че контрол не е указван, а БНБ абдикира. Тя не желае да вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка (КТБ), каза пред Българското национално радио (БНР) омбудсманът Константин Пенчев.

Проблемът КТБ не е нито финансов, нито банков. Той е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците, заяви Пенчев. 

"Не съм чул една партия, която иска да участва на изборите, да ми обясни като на избирател какво ще прави с казуса КТБ. Искам това да чуя преди изборите, защото казусът КТБ не е частен случай. Това е опасен симптом на тежко болната политическа система. Той е трупан 25 години и избива като цирей, защото вътре са политиците, властта с парите, с медиите. Сега казват - това не е наш проблем, има БНБ, има квестори. Нашето законодателство е много добро, законът за кредитните институции, например, и аз обясних на УС на БНБ в едно писмо, че това, което правят, е в противоречие с нашия закон. Банката под особен надзор не е селската бакалия, в която влиза ревизори слага табелата и не работи. Това е банка, която е застрашена да стане неплатежоспособна. Затова БНБ вкарва квестори и пише програма как тази банка да работи, не да спре." 

Прозрачността е от ключово значение, убеден е омбудсманът. "БНБ трябва да реши банката да оперира и да работи. Всеки ден трябва ръководството на БНБ да излиза и да съобщава на хората какво са направили. Не само че няма да научим истината за КТБ, но продължават да ни предлагат неиздържани от законова гледна точка версии, че няма законова възможност, че особеният надзор означава 6 месеца заключена банка. Не, не значи това. Прочетете закона, господа банкери, или си уволнете юристите и назначете нови. Но да пишат писма до Европейската комисия (ЕК) - кого заблуждавате?", попита риторично Пенчев.