Подправките са неизменна, много пъти даже особено колоритна и емблематична част от националните кухни по земното кълбо.

Всеки от нас ще се сети за индийската и мексиканската например. Но и традиционната българска кухня не отстъпва - лук, чесън, хрян, синап, а по-късно и люти чушки.

Само кулинарна прищявка ли са подправките или изпълняват функцията на елемент, удовлетворяващ някаква много по-дълбока и универсална потребност?

Микроорганизмите в храносмилателната система

Храносмилането представлява сложен процес на ензимна хидролиза, при който различните храни, които приемаме, се разграждат до изходните си "тухлички, от които нашето тяло изгражда своите строго специфични тъкани."

В тази удивителна биохимична трансформация участват и редица микроорганизми, най-вече бактерии. При преживните животни това бактериално зависимо храносмилане дори е основно.

В човешката храносмилателна система микробите също имат своето място. Точно тук обаче е големият кръстопът. От естеството на нашата храна, нейната кулинарна обработка и съчетаването на храните зависи какви точно микроби ще развиваме в стомашно-чревния си тракт. 

Оптималният вариант е да поддържаме една нормална човешка микрофлора. Защото, ако това не се случва, се стига до обратното - размножават се с главоломна скорост неблагоприятни за нас видове микроби. 

Под тяхно въздействие въглехидратите започват да ферментират, а белтъчините да гният, като се образуват алкохоли (дори метилов), индоли, скатоли и много други изключително токсични съединения. 

Така ние, от една страна, се интоксикираме, а, от друга, оставаме недохранени. Това предизвиква симптоми като подуване, газове, дискомфорт, дори болка, диария или запек. А когато боледува "кухнята на тялото", боледува цялото тяло.

Подправките 

Подправките изпълняват разнородни функции - набавят ни витамини, ензими и много други микронутриенти. Но тяхната основна функция е да поддържат нашата нормална чревна флора, а оттам и да регулират цялото храносмилане. 

Ако страдаме от стомашно-чревни възпаления (гастрит, колит и др.), подправките не са противопоказани. Напротив, точно тогава са особено необходими, като естествени антибиотико-пребиотици и антимикотици (против гъбички). 

В тези случаи можем да ползваме недразнещи като: копър, джоджен, босилек, мента, сминдух, чимен, кориандър, ким, кимион, копърово семе, канела, индийско орехче, дафинов лист, шафран, карамфил, щипка куркума. 

Следва да избягваме дразнещи като: лук, чесън, люти чушки, хрян, черен, бял и зелен пипер.

Ако не страдаме от гореописаните възпаления, ползваме и последните. Има обаче една подправка, силата на която не може да бъде заменена или сравнена с никоя друга. Въпреки лютивия си привкус, тя не дразни, а успокоява възпалената лигавица. Това е джинджифилът - царят на подправките. 

Дори по празници да смесите неправилно или безразборно храните, например консумирате сладките храни, особено плодовете за десерт или приемате алкохол успоредно с храненето (особено неблагоприятното "хапка-глътка"), ако хапвате заедно с това по малко джинджифил, ще намалите негативите до минимум. 

Тази подправка може да се приема сурова - под формата на настърган корен - или суха, на прах.

Ето и една лична рецепта за домашно маринован джинджифил: нарязан (настърган) на много тънки филийки корен джинджифил се накисва в лимонов сок с малко палмова захар (или мусковадо) и капки оризов оцет. Съхранява се като заготовка в хладилник (до 1 месец). Може да се добавя към готовите ястия или в процеса на готвене.

Автор: Д-р Георги Гайдурков