Не е нужно да си в Сочи, за да се почувстваш като истински олимпиец

Ходи ти се на Зимната олимпиада, но пътуването до Сочи в момента ти изглежда прекалено опасна идея, покрай всичко случващо се в Русия? Тогава си направи собствено състезание, като опиташ най-готините зимни спортове на най-добрите места за тях в света.

Ски скокове, Парк Сити, САЩ
Това си е най-смразяващият спорт на Зимната олимпиада: облечени в ликра човешки фигури с огромни ски на краката профучават надолу по шанци, излитат със скорост 90 км/ч, увисват във въздуха и се приземяват непокътнати (поне в повечето случаи) на склона в подножието на шанцата. Това трябва да са най-смелите (или най-лудите) спортисти на Игрите. Каква по-добра причина да се присъединиш към тях? Олимпийският парк на Юта, близо до Солт Лейк Сити, беше домакин на Олимпиадата през 2002-а. Съоръженията все още са си там, а треньори учат страхливи начинаещи как да скачат от високи 2 метра скокчета... или по-високи, ако ти стиска. Ако не, можеш да се закачиш за Екстремната въжена линия, която тръгва от върха на шанцата К120 и те пренася по въздух до долу, за да можеш да изпиташ тръпката (и ужаса) от истинския скок.

Входът за Олимпийския парк е свободен, има и платени обиколки с екскурзовод.

Фигурно пързаляне, езерото Вайсензее, Австрия
Езерото Вайсензее може и да има единствената академия по фигурно пързаляне върху естествен лед, но не е непременно добро място да се научиш. Трудно е да се концентрираш върху двойните толупи, когато си заобиколен от такава природа – безкрайно наглед, замръзнало езеро, почти недокоснато от туристическо развитие и сгушено в Гайлталските Алпи. Наистина е разсейващо, но това всъщност е най-готиното място за пързаляне. От средата на декември до началото на март езерото с площ 6,5 кв.км замръзва, върху него се изграждат безброй кръгли ледени пързалки и наоколо плъзват всички – от хокеисти до теглени от коне шейни.
Езерото Вайсензее е на 120 км от летището на Клагенфурт. Най-близката жп гара е Грайфенбург – на 12 км.

Бобслей, Лилехамер, Норвегия
Летенето надолу по тесен леден улей със 120 км/ч и натоварване от 5G определено изглежда като нещо, което трябва да оставиш на специалистите. В градчето Лилехамер обаче – най-старият норвежки зимен курорт, разположен на брега на езерото Мьоса, позволяват почти на всеки да се пробва. Тук се състояха Зимните олимпийски игри през 1994-а и 1710-метровият Олимпийски леден улей все още работи. Взимай завоите му като професионалист в четириместен боб (все пак управляван от пилот) или избери гумения боб-сал, който достига скорости от 100 км/ч. През лятото бобове с колела решават проблема с леда.
Лилехамер е на 180 км на север от Осло. Улеят за бобслей е в Хундерфосен, на 15 км извън града.

Тобоган, пистата „Креста“, Санкт Мориц, Швейцария
Луди мъже са се спускали върху дървени дъски по швейцарската писта „Креста“ още през 1885-а. Историческото трасе за тобоган (вид шейна) е дълго 1,2 км, всяка година се издълбава наново в леда на долината Енгадин и използва естествения релеф на района, за да се усуче, извие и гмурне на денивелация от 157 метра до селцето Целерина. Рекордът на трасето са страховитите 50,09 секунди. Начинаещите, събрали кураж да опитат, трябва да тръгнат от Кръстопътя, разположен на една трета надолу по дължината на пистата. Номерът е да балансираш скоростта с техника, като използваш специални ботуши с остъргани подметки, за да спираш и завиваш без да се строполиш на леда.
Пистата „Креста“ е отворена от Коледа до края на февруари. За да се пуснеш, трябва да си над 18 и да си мъж – забранено е за жени.

Хокей на лед, Торонто, Канада
Хокеят е националният спорт на Канада. Канадците са го измислили в съвременния му вид през 1875-а. Така че, не е изненадващо, че са доста добри... и може би малко обсебени от него. Тази мания ще изпиташ от първо лице в Торонто – посети хокейната Зала на славата, където можеш да видиш експонати, свързани с историята на спорта, да се доближиш до прочутата купа „Стенли“ и да стреляш срещу виртуален вратар. След това се опитай да си намериш билет за мач на „Торонто Мейпъл Лиийфс“, за да видиш бруталните бодичеци на живо. Ако ти се прииска сам да пробваш, вземи стик и кънки под наем на всяка обществена пързалка и се включи в мач по „шини“ - по-цивилизования роднина на хокея.Хокей на замръзналото езерце Гренадиър в Хай парк, Торонто. Снимка: Christine/Flickr

Посещението си в Залата на славата на хокея можеш да планираш тук.

Кърлинг, Шотландия
Великобритания не печели много медали от Зимни олимпиади. Затова когато женският отбор по кърлинг се завърна у дома със златото от Игрите през 2002-а, нацията се запали, дори за малко беше обсебена от този хлъзгав спорт (в който, както може би знаеш, едни хора плъзгат камъни по леда, а друга търкат пред камъните с четки). Всички шампионки произлизаха от Шотландия – без съмнение мястото, където да се пробваш. Кралският каледонски кърлинг клуб организира специални сесии, където те учат на основни умения с камъка и четката. Ако вдъхновението не ти е достатъчно, посети Шотландската спортна зала на славата в Националния музей на Единбург, където е изложен „съдбовният камък“ - този, изтръгнал победата за британския отбор.
Кралският каледонски кърлинг клуб организира сесии „Опитай кърлинга“.

Ски алпийски дисциплини, Нагано, Япония
По света има и по-дълги, и по-стръмни, и по-добри писти. Имат ли обаче те снежни маймуни и горещи извори? Нагано беше домакин на Зимната олимпиада през 1998-а, така че районът не е никак бос по отношение на ските. Все пак наоколо има 35 курорта, в които пада много сняг. Но не е само това. Настани се в древното село Нозауа Онсен и ще можеш да караш през деня и да се топлиш вечерта в 13-те му сотою (безплатни обществени бани).Японски макаци се топят в горещите извори по време на смразяващата зима в Нагано. Снимка: Matt Scandrett/Flickr

От Токио до Нагано вървят влакове (90 минути); от Нагано до Нозауа Онсен се стига за 75 минути с автобус.

Сноуборд, Уанака, Нова Зеландия
Искаш Зимната олимпиада да продължава цяла година? Новозеландските планини предлагат отлични условия за сноуборд от юни до октомври – идеалното допълнение към снежния сезон в Северното полукълбо. От крайезерния град Уанака тръгват 4 прекрасни и свързани помежду си ски зони: любимата на начинаещите Кардрона, съсредоточената върху крос-кънтрито Сноу Фарм, Требъл Коун – за запалените карачи извън пистите, и Сноу Парк – за феновете на халфпайпа и свободния стил. А ако можеш да си го позволиш, най-добре се качи заедно с борда си на хеликоптер, за да стигнеш до най-голямната зона за хели-ски извън Северна Америка – снегът е недокоснат, наклоните – умопомрачаващи, а гледките – величествени.
До Уанака се стига с кратък полет от Крайстчърч, с кола пътуването отнема 5 часа. От столицата на екстремните спортове Куинстаун до Уанака пристигаш само за час с кола.

Ски бягане, Върмонт, САЩ
Хълмовете на Върмонт са пълни със ски бегачи. Любовта към този спорт е донесена тук през 50-те от австрийски имигранти. Днес отлично подготвени трасета за ски бягане с дължина 100 км кръстосват красивите планини и гори в района.
Trapp Family Lodge - алпийският дом на оригиналното семейство, пристигнало от Австрия и после отдало се на музикална кариера, се намира на 2,5 часа от Монреал и на 6 часа от Ню Йорк.

Кънки бягане, каналът Ридо, Отава, Канада
През зимата каналът Ридо, който лъкатуша през сърцето на канадската столица, се превръща в най-голямата ледена пързалка в света. Когато живакът падне до -10 градуса и надолу (обикновено през януари-февруари), 7,8-километровата отсечка от канала между Парламента и езерото Даус се изпълва с местни жители на кънки. Това е един приказен начин да разгледаш града. Няма нужда да бързаш – можеш да потренираш кънки бягане за Олимпиадата, но по-добре го карай по-бавно, като спираш често по пътя. Будките за горещ шоколад са разположени върху самия замръзнал канал, така че дори няма да ти се налага да се събуваш, за да се почерпиш.Най-голямата ледена пързалка на открито в света - каналът Ридо в Отава. Снимка: Wendy Hollands/Flickr

Източник: Lonely Planet