"Продължаваме промяната" остават втори при избирателна активност на нивата от предишния предсрочен вот. В 48-ото Народно събрание влизат още ДПС, "Възраждане", БСП, "Демократична България" и партията на Стефан Янев

ГЕРБ, съвместно със СДС, си върнаха първото място сред политическите сили у нас с 25,33% от гласовете, подадени на третите поредни предсрочни избори, или 634 649. Най-силни, с около 1/3 от гласовете, са резултатите им в Кюстендил, Перник, Ловеч, Сливен, Габрово, Враца и Софийска област

На 2 октомври, година и половина след като спечели редовния вот на 4 април, но изгуби властта заради нежеланието на останалите партии да се коалират с него, лидерът им Бойко Борисов отново може да се похвали с победа. Доколко тя е пирова, ще покажат следващите седмици, когато ГЕРБ-СДС трябва да получат първия мандат за съставяне на правителство.

Кои са останалите шест формации в 48-ото Народно събрание?

Предишните победители от "Продължаваме промяната" губят няколко пункта и падат до 20-ина процента, а лидерите им Кирил Петков и Асен Василев признаха загубата си и пожелаха успех на новите-стари първенци при съставянето на управленска коалиция. Те са успели да привлекат 506 071 гласа, или 20,20%, като са номер 1 единствено в два от трите столични избирателни района, където лидерите им бяха водачи на листи.

С гласовете на изселниците в съседна Турция в рекордните 166 секции (след отпадналото ограничение за броя им извън държавите от ЕС) ДПС се утвърждават като трета политическа сила с 344 625 избиратели, или 13.76%. В Кърджали за тях са гласували над 70%, традиционно силни са резултатите им в Разград (45,6%) и Търговище (43,6%), а в чужбина резултатът им е близо 32%. 

"Възраждане" на Костадин Костадинов удвояват резултата си от предишния парламент, където имаха най-малката парламентарна група. Сега за тях са гласували 254 925 души, или 10.17%. За сравнение - бившите му съпартийци от ВМРО, които до пролетта на 2020 г. бяха и част от управлението на ГЕРБ, имат подкрепата на малко над 20 хил. души (0.81%), а заедно с другите в коалицията "Обединени патриоти" - НФСБ (0.14%), не събират и процент.

С представителство под 10% БСП и "Демократична България", които бяха част от редовното правителство на "Продължаваме промяната", свалено с вот на недоверие в началото на лятото, запазват ролята си на потенциални, но малки коалиционни партньори. Резултатът на левицата е 232 947 избиратели, или 9.3%, а т.нар. "градска десница", обединение между "Да, България", "Демократи за силна България" и "Зелено движение", има 186 511 избиратели, или 7.44%.

Според резултатите от обработката на 100% от секционните протоколи партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" не успява да прескочи 4-процентната бариера,. Бивши партньори на "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България", те се оказаха наказани за разтурянето на четворната коалиция през юни и трети поред парламент в рамките на година и половина, но все пак лозунгът им "Сами срещу всички" е привлякъл едва 96 065 души - 3,83%.

На тяхно място в парламента влиза "Български възход" на бившия служебен премиер и министър на отбраната в кабинета "Петков" Стефан Янев със 115 867 гласа, или 4.62%.

Попфолк певицата Луна, която бе гост на учредителното им събрание, но реши да се яви като независим кандидат, е събрала 252 гласа. Другият независим - Цветан Христов Атанасов, е подкрепен от 312 души.

С над процент (1,01%) е партията на Мая Манолова "Изправи се, България", която привлече на своя страна майките от инициативата "Системата ни убива" и общо 25 207 гласоподаватели.

С "Не подкрепям никого" са гласували 87 634 българи.

Избирателната активност (39,4%) за първи път пада под 40%, колкото бе на 14 ноември м.г., когато освен за депутати, гласувахме и на първи тур за президент и вицепрезидент. Това обаче може да се обясни с неактуализарането на избирателните списъци след Преброяване 2021, резултатите от което излязоха ден след парламентарния вот на 2 октомври.