Населението на страната към 7 септември 2021 г. е било 6 519 789, близо 3/4 живеят в градовете. За 10 години българите у нас са с 844 781, или 11,5% по-малко

България е намаляла с 844 781 души за десетилетието от 2011 г. насам, което прави 11.5% от жителите й, а спрямо периода 2001-2011 г. този темп нараства от 0,7 до 1,2 годишно. 

Освен естественото движение на числеността, резултат от раждания и умирания, чийто дял е повече от половината (59,3% или -501 хил. души), водещият фактор за тази тенденция е и външната миграция. Само през 2011-2021 г. страната са напуснали 344 хил. души.

Запазва се и отрицателният естествен прираст, започнал още в края на тоталитарния режим, през 80-те години на ХХ век. Най-голям е спадът за 2021 г. - минус 90 317 души...

Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), който оповести близо година по-късно резултатите от 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд, каквито се провеждат от 1880-а насам на всеки 10 години.

Последното е осъществено между 7 септември и 10 октомври м.г., т.е. данните са валидни към 7 септември, когато българите у нас са били 6 519 789 - 3 383 527 жени (51.9%) и 3 136 262 (48.1%) мъже. Това означава, че на всеки 1000 жени се падат 927 мъже.

Териториалното разпределение на населението

се определя както от горните два фактора, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната.

Населените места у нас към 7 септември м.г. са били 5257, от които 257 градове, където живеят 4 782 064 души (73.3%), и 5000 села с едва 1 737 725 жители (26.7%). Между последните две преброявания градските жители са намалели с 556 хил. (10.4%), а в селата - с 289 хил. (14.2%).

С население над 100 хил. души са шест града в страната: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), където живеят 34.5%, или всеки трети. Най-малкият град е Мелник с численост 161 души, а най-голямото село е Лозен с 6471 жители.

Без жители са 199 населени места, като най-голям е техният брой в областите Габрово (69), Велико Търново (64) и Кюстендил (11). 

Най-голям е броят на населените места с под 200 жители - 2561.

Половината население на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по численост е Северозападният район - 691 хил. души, или 10.6%. И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителния спад в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния район (-5.1%).

Области

Най-голяма по размер остава столицата (София-град) с население 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението.

Най-малка е област Видин със 75 408 жители, едва 1.2% спрямо общата численост. Отлив е регистриран във всички области, като най-голям е той в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%), а за 20 от общо 28-те области у нас спадът на жителите е над средния за страната. Най-малка загуба на население има в София-град (-1.3%) и София-област (-6.3%).

265 са общините,

като в 83 от тях преброените са под 6000 души, а в тях живее 4.7% от българското население. Осем общини са с население над 100 хил. души (40.2% от от общото за страната). Най-голям е броят на общините с население между 10 хил. и 20 хил. души (62), а относителният дял на жителите в тях е 13.7%.

Гъстотата варира от 1.68 души на кв. км за община Трекляно до 3135.75 души на кв. км в община Пловдив.

Демографското остаряване продължава,

като се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на 65 и повече навършени години. Процесът на застаряване обаче е по-силно изразен сред жените (27.3% над 65 години), отколкото при мъжете (19.4% над 65).

Разликата според НСИ се дължи на по-високата смъртност сред силния пол и логично следващата от това по-ниска средна продължителност на живота при тях. До 52 години обаче броят на мъжете преобладава, а над тази възраст жените увеличават своя брой и относителен дял от общото население на страната.

Населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души към 7 септември м.г., или 23.5%, което е увеличение с 171 270 (12.6%) спрямо 2011 г.

Във възрастовата група 15-64 навършени години са 4 069 400 души, или 62.4%, което прави 958 501 (19.1%) под числеността десетилетие по-рано.

За същия 10-годишен период делът на децата до 14 години се увеличава от 13.2% на 14.1%, но абсолютният им брой намалява с 5.9% от 975 хил. на 918 хил.

В регионален план процентът на възрастните над 65 варира от 19.6 в София-град до 31.5 във Видинско, като в общо 21 области този дял е по-голям от средния за страната.

Обратно, в столицата най-многобройно е населението в активна възраст (15-64) - общо 65.8%, като в още седем области техният дял е по-висок от средното за страната.

Тенденцията към застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст, анализират от НСИ. Над нея, т.е. на възраст за пенсия (61 години и осем месеца за жените) и 64 години и четири месеца за мъжете) към 7 септември м.г. са били общо 1,726 млн. души, или 26.5%.

В трудоспособна възраст към старта на преброяването са били 3 815 хил. души, или 58.5% от цялото население, т.е. са намалели за десетилетие със 762 хил. (16.7%). Мъжете са 1, 997 млн., а жените - 1,818 млн. Под трудоспособна възраст, т.е. до 16 години, са 979 хил. от населението у нас, или 15%.

Гражданство

Към 7 септември 2021 г. 99.1% от населението на страната е било с българско гражданство, като от тях половин процент са с двойно гражданство - българско и друго, а почти всеки трети живее в София (32%). Предпочитани области са още Варна (12.2%), Бургас (11.6%) и Пловдив (7.9%), а в Смолянско живеят най-малко чужденци - 0,4%.

Гражданите на трети страни са 49 453, или 0.7%, като 35.3% от тях са били от Руската федерация, следвани по численост от Украйна, Великобритания, Турция и Сирия. Данните обаче не са актуални предвид бежанската вълна от Украйна след руското нашествие в края на февруари.

Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0.2% от населението. Преобладаващата част от тях са от Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.

Възрастовата структура при чуждите граждани, вкл. от ЕС, в голяма степен се различава от възрастовата структура на българските - преобладават чужденци на възраст 15-64 години (75.2%), децата до 14 години са 5.3%, а най-възрастните (65+) - 19.4%.

Без гражданство са 539 души.

Източник: Национален статистически институт (НСИ)