И толкова ни стига

Бон Джоуви подариха на България вълшебна нощ, въпреки преждевременния и малко тъжен край

Нищо не може да се сравни с енергията на един рок концерт. А когато той е на едни от най-големите в тази работа, които на всичко отгоре идват за първи път в 30-годишната си кариера, а пред себе си имат убийствената българска публика, нещата стават взривоопасни.

Снощи на претъпкания стадион „Васил Левски“ се случи нещо дълго чакано, мечтано и незабравимо, а сливането между онези на сцената и хората, дошли да ги видят видят и чуят, беше пълно. Бон Джоуви показаха защо продължават да са една от най-разтърсващите лайв банди, а десетките хиляди по терена и на трибуните им отговориха с ураган от любов. Настроението на публиката не беше помрачено дори от прекратяването на концерта доста преди предвиденото заради здравословните проблеми на Джон Бон Джоуви, предизвикани от алергията му.

В началото всичко беше чудесно. Още към 20 ч. по трибуните вече нямаше празно място, теренът също бързо се изпълваше с народ. Небето беше от ясно по-ясно, нямаше и помен от потопа, заплашил шоуто на Депеш Мод два дни по-рано, само едно романтично облаче беше кацнало точно над сцената.

А тя беше впечатляваща като размери и дизайн. За първи път в световното турне централна роля в нея заемаше огромен декор на предницата на класическа американска кола от 50-те. Всички детайли по нея бяха изпипани – на капака беше „избила“ ръжда, а гигантските фарове заслепяваха зрителите с мощните си светлини. Над и около колата бяха разположени огромни екрани, който заливаха публиката с водопад от цветове и зрелищни светлинни ефекти и позволиха и на зрителите от последния ред на отсрещни[ сектор „Б“ да виждат в подробности какво се случва на сцената. Пак там се появяваха и възпитани надписи, отброяващи времето до началото – 25, 15, 5 минути.

Точно в 20:45 Бон Джоуви се появиха на сцената и отвориха с That's What the Water Made Me
от новия албум What About Now. После дойде много силна серия с легендарните You Give Love a Bad Name, Born to Be My Baby и Raise Your Hands, а публиката окончателно полудя. Толкова мощен рев и подобен взрив от емоции не помним отдавна, а не е като да сме пропускали голям концерт в обозримото минало. Всички бяха в еуфория – и улегнали мъже, които не бяха стъпвали на концерт повече от десетилетие, и деца, присъстващи за пръв път на подобно шоу и гледащи с невярващи очи на случващото се. За последвалите по-бавни песни феновете самоинициативно превърнаха терена в развълнувано море от ръце, люлеещо се в синхрон наляво-надясно.

Джон очевидно беше във възторг от реакцията на публиката. Разказа, че за всеки американец първата му кола е като първата любов, истински приятел и част от ритуала по възмъжаване, затова и те обичали да дават женски имена на първите си возила. А след като излязъл на сцената, Джон решил да кръсти огромната кола зад гърба си София. И тя щяла да носи това име, където и по света да я отнесат. В изблик на откровеност Джон обясни, че било супер да се върнат в Европа, защото европейската публика наистина ги глезела с отношението си. (б.р. във Facebook страницата на групата днес Джон отправи послание към българските фенове, в което казва, че посрещането е било достойно за книгите на рекордите).

Фронтменът отговори на тази подкрепа с тотално раздаване. В кръга на шегата, може би пък състоянието на гласа му се влоши от опитите да надвика публиката. Тико Торес също не се пестеше и смаза зрителите с гръмотевичния ритъм на барабаните си. Дори отсъствието на Ричи Самбора почти не се усещаше, благодарение на Фил Екс и ритъм китариста Боби Бандиера.

За It's My Life стадионът отново се изстреля в стратосферата. Keep the Faith и I'll Be There for You поддържаха високия градус на настроението, а когато дойде Bed of Roses Джон вече беше на кръглия подиум насред тълпата. Почитателките му успяха да се докоснат до него, а той явно нямаше нищо против (малко по-рано се пошегува, че единствената причина да дойде тук е за да накара българските жени да крещят). Вокалът приседна на една ръка разстояние от зрителите и получи като подарък от фенките няколко червени рози. После пък се загърна с голямо българско знаме, подхвърлено му от публиката. Честно казано, не ни вълнува дали ще прозвучи трогателно-патриотарско, но гледката на легендарния певец с развяваното от вятъра наметало в бяло, зелено и червено ни накара за малко да настръхнем. После пък фронтменът уви знамето около грифа на китарата си.

Runaway отново вдигна оборотите, но на Who Says We Can't Go Home вече си проличаха проблемите с гласа на Джон. За следващата In These Arms той предостави микрофона на кийбордиста Дейвид Браян и изчезна от сцената, най-вероятно в опит да се възстанови.

Върна се за класиката Livin' on a Prayer, но вече беше ясно, че трудно ще продължи – всички виждаха, че се мъчи, гласът му изневеряваше и често просто спираше да пее. Публиката обаче го замести повече от достойно и изпя мощно песента от край до край.

След нея Джон призна, че ще се опита да изпее още едно последно парче, но това ще е краят. „Много, много съжалявам. Нещо се случи с гласа ми, причината са алергиите ми, може би има нещо във въздуха. Това просто не съм аз. Толкова е неловко...“ Личеше си огромното му разочарование, че е подвел феновете си и страхотното шоу трябва да приключи.

Последната песен нямаше как да е друга, освен химна на Бон Джоуви – Wanted Dead or Alive. Джон положи неимоверни усилия да я изпее въпреки очевидното си страдание, а за беквокал отново имаше гръмогласния многохиляден хор на „Васил Левски“.

Така всичко свърши. Почти два час след началото, колкото продължават обикновено концертите на повечето групи. Бон Джоуви обаче не са обикновени. Ако се съди по досегашните им шоута, сигурно щяха да останат на сцената още час, все така без пестене, без отбиване на номера дори и за секунда, от песен в песен, с пълно раздаване. Затова и хората снощи бяха с тях и никой не се разсърди, че концертът свърши преди кулминацията. Затова и следващия път, когато дойдат, стадионът сигурно пак ще е пълен, а звукът от него ще кара въздуха над празните софийски улици да трепери.

А те дълго след края на шоуто бяха задръстени с коли, дошли от цяла България – Пловдив, Хасково, Враца, Плевен, Русе, Варна...

И за награда, че изчете този текст - ето три клипчета от снощния концерт: