Днес Боно става на 53. Мечтател, визионер, фронтмен на може би най-великата група в историята, социален активист на едро. И джентълмен, какъвто рядко може да се срещне в света на съвременния шоубизнес. Ще се опитаме да разкажем защо мислим така.

Дъждът е спрял точно навреме, за да могат U2 да излязат на сцената и да разтърсят Олимпийския стадион в Истанбул с извънземната си музика. След първите няколко парчета Боно решава да си поеме дъх и да дръпне кратка реч. Започва да разказва как предния ден е пресякъл пеша моста над Босфора от запад на изток. Голямата му грешка е, че споменава името на спътника си в тази разходка. Той се оказва един от най-недолюбваните местни политици. Турската публика отговаря с мощно освиркване. Легендарният вокалист сигурно за първи път се сблъсква с такава реакция към думите си по време на концерт. А той просто е искал да накара зрителите да се почувстват добре със себе си. Разбира се, недоволството не е насочено конкретно към него, а най-вече към политика, но ефектът е същият.

Истинският джентълмен обаче знае как да излезе от неловка ситуация, дори и когато тя се развива пред 50 000 човека и безброй камери. Вместо твърдоглаво да продължи с предварително замисления разказ или просто сконфузено да замълчи, Боно бързо обещава да не обсъжда повече политиката и иска разрешение да говори за самия мост. Турската публика подозрително се съгласява. Фронтменът обяснява как мостът свързва Европа с Азия, миналото с бъдещето, там където Старият континент винаги е бил с мястото, където трябва да отиде... и изведнъж всички на стадиона отново са приятели.

Действието се развива през 2010 г., а тактът и дипломатичността на Боно са само щрих от отдавна изградения му образ на модел за съвременен джентълмен.

Пол Дейвид Хюсън е с останалите момчета от U2 вече 37 години. Въпреки че е голямата звезда, лицето на групата, никога не е и помислял да ги напуска. Рядко срещано поведение на истински мъж, който държи на думата си в капризния свят на шоубизнеса. Безкраен е списъкът с банди, чиито членове се разделят, събират и карат помежду си по медиите и от страниците на автобиографиите си. Четиримата от Дъблин никога не са го правили. Може би затова са най-големите. Самият Боно шеговито обръща връзката между лоялност и величие: „Налага се да бъдем велики, иначе ще се разпаднем и ще се избием взаимно.“

Съгражданинът на неповторимия джентълмен Оскар Уайлд не е верен само на Едж, Лари и Адам. Боно може да има статута на един от най-известните хора на планетата, преследван от милиони влюбени почитателки, но е женен за училищната си любов Алисън. Миналата година двамата отпразнуваха 30-та годишнина от сватбата си. Не е изненадващо, че кумът им се казва Адам Клейтън. Всъщност, певецът изневерява на джентълменската си същност в един-единствен случай. Зает със записите на класическия албум Where The Streets Have No Name, Боно прекарва рождения ден на жена си през 1987 г. в студиото. Реваншира й се по най-добрия начин – специално за нея написва песента Sweetest Thing, която години по-късно ще се превърне в голям хит. По изрично желание на Али, приходите от сингъла са предоставени на благотворителна организация в полза на децата, пострадали от аварията в Чернобил.

Интересът на Алисън към благотворителността най-вероятно е повлиян и от самия Боно, който е пословичен с отдадеността си на различни достойни каузи. Да си голям джентълмен не означава само да се държиш, говориш и изглеждаш добре, но и да споделяш. Да помагаш на тези, които не могат сами да се погрижат за себе си. Известни са усилията на музиканта да облекчи проблемите с глада и СПИН в Африка. Повече от десетилетие той лобира пред лидерите на световните сили да опростят дълговете на развиващите се страни. Със съпругата си имат и общи проекти в помощ на Третия свят. Преди осем години създават модната линия Edun (името е огледална версия на английската дума nude – гол), в основата на която стои идеята за насърчаване на търговията с африканските страни.

Боно нерядко е обвиняван, че прекалено парадира с желанието си да направи планетата по-добро място за живеене, възползвайки се от огромната си популярност. За него истината е съвсем друга. В автобиографичната книга „U2 за U2” признава: „Понякога все едно излиза, че съм станал част от U2, за да спася света. Станах част от U2, за да спася себе си. Срещам хора по улиците, които се държат с мен, сякаш съм Махатма Ганди.“

Именно заради хуманитарната си дейност обаче, Боно дори беше номиниран за Нобелова награда. Сравнени с нея, номинациите му за Оскар, Грами и Златен глобус изглеждат почти прозаични. Никой друг обаче не е бил кандидат за спечелването и на четирите награди. Отличията на ирландеца нямат край. Списание Тайм го обяви за личност на годината за 2005 г. Кралица Елизабет II го удостои с почетна рицарска титла. Жак Ширак го направи кавалер на Ордена на Почетния легион. Когато се казваш Боно, вратите на крале и президенти са винаги отворени за теб. Той обаче продължава да живее в родния си град.

Въпреки че определението „гражданин на света“ сякаш е измислено за него, Боно си остава ирландец до мозъка на костите. Заедно с Едж купи опърпан двузвезден дъблински хотел и го превърна в един от най-луксозните хотели в града. А родината му отговаря подобаващо на неговата любов. През 2002 г. той и останалите членове на U2 дори се появиха на пощенски марки в островната държава.

Разнородните му таланти и интереси не се изчерпват с музиката, киното и благотворителността. Бащата на четири деца е запален шахматист и в ученическите си години е бил шампион в най-благородния спорт.

Едва ли и смятаният от мнозина за синоним на понятието „джентълмен“ Франк Синатра покани Боно да изпълнят заедно I’ve Got You Under My Skin само заради певческите му качества. А в клипа на песента от прочутия албум с дуети на Синатра, двамата изглеждаха съвсем на място един до друг, независимо от голямата възрастова разлика.

Списъкът с музикални партньорства на Боно е безкраен. Сред големите имена, с които 53-годишният творец си е сътрудничил са Боб Дилън, Тина Търнър, Рей Чарлз, Кайли Миноуг, Брус Спрингстийн, Рой Орбисън, Куинси Джоунс, Джони Кеш, Уили Нелсън, Шинейд О‘Конър, Би Би Кинг, The Corrs, Green Day, Лучано Павароти... Двамата с Едж пък сътвориха музиката за бродуейския мюзикъл „Спайдърмен“.

Любовта към музиката обаче не е единствената причина Боно да се захване точно с тази професия. „Не ставаш рокзвезда, освен ако нещо някъде ти липсва, за мен това е очевидно. Ако имаш здрав разум или си по-завършена личност, можеш да се чувстваш нормално и без да е нужно 70 000 човека на вечер да крещят, че те обичат“, откровен е той. Огромната празнина, която Боно се опитва да запълни през целия си живот, е породена от загубата на майка му. Айрис Хюсън почива, когато той е едва 14-годишен. Следва много нестабилен в емоционално отношение период за младия Пол. Две години след трагичното събитие Боно става част от U2. По-късно той ще напише много песни, в които болезненият спомен за майка му заема централно място. А музиката наистина ще се окаже неговото спасение.

През пролетта на 2010 г., само две седмици преди началото на втората част от световното турне на U2 „360⁰“, гръмна новината, че стартът й се отлага, защото Боно е претърпял сериозна травма на гърба. Певецът не се оплака, не направи медийна сензация от цялото събитие. Напротив, погледна с хумор на сполетялата го неприятност. В кратко видео успокои феновете си, че благодарение на немския инженерен гений (гръбнакът му беше опериран в Германия) вече всичко с него е наред и дори е с подобрен дизайн. Два месеца и половина след хирургическата намеса той отново хвърчеше по революционната кръгла сцена. Турнето счупи всички рекорди за посещаемост и финансови приходи в музикалната история. А на сцената до Боно пак бяха онези тримата, с които започна всичко преди 37 години в Дъблин.

Автор: Свилен Георгиев, Termo.bg