Някои германски съдилища решават: "Не връщайте бежанци в България!", други заявяват: "Те трябва да се върнат на българска земя". Защо съдебните решения са тъй различни и какво е отношението на България към бежанците?

С решение от 8 юни тази година Върховният административен съд на провинция Северен Рейн-Вестфалия обяви, че процедурата за даване на убежище в България, както и тамошните условия за прием и настаняване на бежанци, не показват толкова сериозни системни слабости, че обратното връщане на бежанци в страната да е невъзможно, пише българската реакция на "Дойче веле". 

Поводът беше жалба на млад иракчанин срещу решението да бъде върнат в България - страната, през която той е влязъл на територията на ЕС. Съдът обяви, че нежененият иракчанин, чиято жалба е била разгледана на последна инстанция, не попада в кръга на лицата, ползващи се със засилена защита от закона. 

Въпросният млад мъж е бил регистриран от българските власти през май 2015, но не е подал молба за убежище до българската Агенция за бежанците, а е продължил пътуването си до Германия, където е поискал да бъде признат за бежанец. Молбата му е била отклонена първо от Административния съд в Аахен, и потвърдена сега от Върховния административен съд на Северен Рейн-Вестфалия, поради което не подлежи на ново обжалване.

"Отношението е нехуманно"

Точно обратното решение взе преди това Административният съд в Хановер, провинция Долна Саксония. Той забрани връщането на един 19-годишен кюрд в България през април 2017. Според съда, в тази страна съществува риск от нехуманно отношение, застрашаващо живота на бежанеца. 

Ето и част от аргументите: "Нуждаещите се от защита бежанци и мигранти в България рискуват да се окажат направо на улицата. Те фактически нямат достъп до пазара на труда, нито до социалните облаги на държавата. Дори хората с признат статут на бежанци се намират в несравнимо по-тежко положение, отколкото местните хора, чийто живот също не е лек. Бежанците на практика нямат никакви социални контакти, нито могат да разчитат на семейна или съседска подкрепа. В резултат на това те са принудени да разчитат почти изцяло и само на себе си", аргументира се съдът.

Кое от двете съдийски становища отразява действителната ситуация? Каква е истинската обстановка в България и наистина ли условията там са толкова нехуманни, че да е невъзможно да се връщат бежанци, които първо са стъпили на българска земя? В отговор на това читателско запитване, общественоправната медия МДР публикува кратък анализ на Щефан Ошват.

Кореспондентът на АРД за Югоизточна Европа отбелязва, че българските националисти, които сега дори са в правителството, постоянно подстрекават и създават настроения в обществото срещу бежанците. Припомня се и епизодът със самозваните граничари, организирали в известен период от време дори хайки за лов на мигранти. 

Илияна Савова от БХК казва, че е имало редица случаи, в които мигранти са били насилствено изтиквани отвъд границата, за да не влязат на българска земя. Подобна съдба сполетява дори жени и деца, които нерядко стават жертви на насилие дори от страна на самата полиция - независимо, че задължението ѝ всъщност е да защитава човешките права и реда.

"В България няма интеграционен план"

Кореспондентът на АРД цитира и студия, изработена по поръчение на фондация "Фридрих Еберт", от която излиза, че всеки втори българин гледа на чужденците като на заплаха. Съответно враждебни са и настроенията спрямо тях. Според Илиана Савова, в България на практика не съществува функционираща интеграционна политика и ситуацията в страната е точно такава, каквато я описва съдът в Хановер – този, който обяви, че бежанците в България са застрашени от нехуманно отношение. 

Според Савова, от началото на тази година на практика вече няма никакъв план за интеграция на бежанците, какъвто е имало по-рано. Така че всеки, който има статут на бежанец, може буквално утре да се озове направо на улицата – без пари или някаква друга помощ. "Това е обективен факт" , казва в заключение правозащитничката.

Източник: "Дойче веле"