Страната ни се радва на много добра успеваемост на ин витро процедурите, която обаче може да се повиши още повече ако се премахне дългото чакане

За две години и половина с държавни средства са финансирани 7598 ин витро процедури, вследствие на които са родени 2171 деца у нас. Общата финансова стойност на тези дейности е 29,3 млн. лв.

Това показват данните от доклада на Сметната палата за работата на Центъра за асистирана репродукция от между 1 април 2014 г. и 30 юни 2016 г. 

България реализира много добра успеваемост на ин витро процедурите по показател "родени деца" - в 28% от случаите процедурите са успешни. 

Според доклада 35% от всички извършени у нас ин витро процедури в този период са били финансирани от фонда. За целта са били вложени по 12 млн. лв. годишно, което представлява около 3% от бюджета на здравното министерство. 

Мярката обаче цели да допринесе в борбата с ниската раждаемост и застаряването на населението. От години страната ни е с отрицателен прираст на населението, като към края на 2015 г. то е намаляло с над 48 хил. души в сравнение с предходната година.

Макар успеваемостта да е добра, много от двойките е трябвало да чакат почти година, за да бъдат одобрени заради недостиг на финансов ресурс. През 2016 г. е отчетено забавяне от 11 месеца при някои двойки. В резултат на забавянето се намалява ефективността на дейността, поради намаляване на вероятността за успех на осъществената процедура по асистирана репродукция, посочва докладът.

Виж още: Безлимитно финансиране на ин витро процедури от държавата

Очаква се това забавяне да бъде намалено заради решението на правителството да премахне лимита на броя на ин витро процедурите, за които едно семейство може да кандидатства за финансиране.

Освен забавянето на финансирането, Сметната палата е открила и други пропуски в дейността на центъра. Одиторите посочват като недостатък, че той няма ефективен механизъм за проследяване на резултата от извършените процедури по асистирана репродукция. Финансирани са процедури в болници, които не отговарят на критериите за успеваемост.

Открити са и сериозни счетоводни пропуски: към фактурата за окончателно плащане на дадена процедура, лечебните заведения не прилагат цялата медицинска документация, а само епикриза и протокол. Неизискването и непредставянето на медицинската документация към фактурите за окончателно плащане създава риск за заплащане на дейности, които са изпълнени в намален обем или не са изпълнени. Затова одитният доклад е изпратен на Агенцията за държавна финансова инспекция, посочва Сметната палата. 

Източник: OFFnews