Думите на 2016-а - post-truth според Оксфордския речник и "ксенофобия" според Dictionary.com, перфектно описват отминаващата година

Преди седмици учените, занимаващи се с Оксфордския речник, обявиха за дума на 2016 г. post-truth - прилагателно, означаващо: "свързан със или обозначаващ обстоятелства, в които обективните факти имат по-малко влияние върху оформянето на общественото мнение, отколкото емоционалните призиви и личните вярвания".

Сега пък от най-големия онлайн речник в света Dictionary.com определиха за дума на настоящата година "ксенофобия" - страх или омраза към чужденци и чуждото. Онлайн речникът определя думата на годината според най-многото търсения от потребители в базата данни.

Бумът в търсенето на думата ксенофобия настанал ден след референдума във Великобритания за излизане от Европейския съюз, когато търсенията за нея се повишили с 938%. 

Друг пик се получил след реч на американския президент Барак Обама на 29 юни, в която той употребил думата. 

Dictionary.com предлага две дефиниции на думата ксенофобия: 

1. "Страх или омраза към чужденци, хора от различна култура или непознати"
2. "Страх или омраза към обичаи, облекло и т.н. на хора от различна от нашата култура".

Междувременно употребата на post-truth в англоезичния свят е скочила с близо 2000% в сравнение с 2015 г. Най-често прилагателното се използва във фразата post-truth politics и в контекста на изборите в САЩ и референдума за Брекзит (много често примерно така беше определяно поведението на Борис Джонсън и неговото свободно интерпретиране на фактите около ползите от излизането на Великобритания от ЕС).

Реално погледнато, и двете думи - post-truth и ксенофобия, прекрасно описват като цяло 2016 г. в социално-политически план. През настоящата година станахме свидетели на културното въздигане на крайния консерватизъм, на появата на бял свят (особено в САЩ) отново на групировки като Ку-Клукс-Клан и различни други формирования, поддържащи идеологията на бялото превъзходство, както и на засилване като цяло на агресивната реторика. 

Паралено с това в Европа с бежанската криза се засили изключително много антимигрантското говорене, както и антисистемното говорене като цяло. На гребена на вълната са играчи, които предлагат радикални промени и лесни решения. 

Междувременно изборите в САЩ и Brexit показаха ясно, че хората не се впечатляват от факти, а от емоция, като най-често тази емоция е обида към политическите елити и страх от чужденците. Винаги се намира кой да експлоатира тези емоции и да обещава наказание за едните и защита от другите, като прави заявка за неща, които често излизат извън рамките на изпълнимото. 

За сметка на това пък обаче избирателите са склонни да дадат шанс на онзи, които обещава лесната промяна, а не този, който обяснява защо тя е невъзможна. Мотото е, че няма невъзможни неща, а промяната е задължителна. С едното желание: да се стигне до спокойствие, сигурност и по възможност - просперитет. Рационалните аргументи тук не играят роля, защото са чувани твърде много пъти. 

На ход са емоционалните, агресивните и пробивните. И това ни кара да се питаме какво ни предстои през 2017 г.