Цитати от класически книги и произведения, към които сте добре дошли да добавите и други
- Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга. ("Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин, 1813 г., превод Жени Божилова)
- Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. ("Ана Каренина" от Лев Толстой, 1878 г., превод Георги Жечев)
- Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока... ("Повест за два града" от Чарлз Дикенс, 1859 г., превод Димитър Стефанов)
- Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха 13 ч. ("1984" от Джордж Оруел, 1949 г., превод Лидия Божилова)
- Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за "Приключенията на Том Сойер"; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана. ("Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен, 1884 г., превод Невяна Розева)
- Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума - цялата тази плява от сорта на "Дейвид Копърфийлд", но на мене не ми се ще да се ровя из нея. ("Спасителят в ръжта" от Джером Д. Селинджър, 1951 г., превод Надя Сотирова)
- Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
"Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми рече той, - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти." ("Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд, 1925 г., превод Нели Доспевска)
- Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо... ("Преображението" от Франц Кафка, Преображението, 1912 г., превод Венцеслав Константинов)
- Именувайте ме Ишмиъл. ("Моби Дик" от Хърман Мелвил, 1851 г., превод Невяна Розева)
- Това беше любов от пръв поглед.
Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него. ("Параграф 22" от Джоузеф Хелър, 1961 г., превод Боян Атанасов)
- Всички деца порастват, само едно дете не порасна. ("Питър Пан" от Джеймз Матю Бари, 1911 г., превод: Боян Атанасов, Теодора Атанасова)
- Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та. ("Лолита" от Владимир Набоков, 1955 г., превод Пенка Кънева)
- Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов. ("Любов по време на холера" от Габриел Гарсия Маркес, 1985 г., превод Тамара Такова)
- Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици... ("Илиада" от Омир, 760 г. пр.н.е., превод: Александър Милев, Блага Димитрова)
- Да излезем на разходка в този ден не беше възможно. ("Джейн Еър" от Шарлот Бронте, 1847 г., превод: Христо Кънев, Цветан Стоянов)
- Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. ("Чужденецът" от Албер Камю, 1942 г., превод Георги Панов)
- Той беше старец, който ходеше за риба сам с малка лодка в Гълфстрийм и ето вече 84 дни излизаше, без да улови нещо. ("Старецът и морето" от Ърнест Хемингуей, 1951 г., превод Димитри Иванов)
- Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. ("На браздата" от Елин Пелин, 1904 г.)
4 Коментара
А това?
— Убили са нашия Фердинанд[1] — рече прислужницата на господин Швейк, който беше напуснал преди години военната служба, след като окончателно бе провъзгласен от военната лекарска комисия за идиот, и сега се прехранваше от продажба на кучета — грозни нечистокръвни изроди, на които измисляше най-благороден произход.
Великолепни примери!!
Ето още няколко нелоши кандидатури:
В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
====================
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
==================
Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умовете и в сърцата им. А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак се хващаш в перото? Мигар с него някой е уяснил било себе си, било световната уредба?
====================
В изчисленията имаше грешка. (Станислав Лем, Едем, 1959)
Най-гениалното начало на книга, която съм чел. Винаги ще го помня!
"В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство." - "Хобит" на Джон Толкин.