Непредставителна извадка на местата, където нашенци предпочитат да положат морно (и понякога съвсем голо) тяло или да се отдадат на водни спортове

При съставянето на подборката се водехме не от показателя „най-много плажуващи на квадратен метър“, а по-скоро от това дали плажът може да предложи нещо уникално - красива природа, чистота, спокойно море, добри условия за спорт. Опитахме се да ти представим не плажове, на които да си поредният допринесъл за пренаселването им, а по-скоро кътчета, които ще ти оставят хубав спомен дълго след края на почивката.

Крапец

Крапец е малко рибарско селце с девствени плажове и дюни. Плажната ивица е дълга 7,5 км. Точно до селото, зад плажа, е разположен биосферният и археологически резерват Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение. Резерватът и околната защитена зона са част от миграционния път Виа Понтика.

Албена

Албена си остава най-спокойният и непрезастроен български морски курорт. Предпочитан е от семейства и от по-възрастни чужденци, което гарантира, че, за разлика от някои други курорти, тук можеш да си чуеш мислите или просто да се отдадеш на пълен релакс без някой да те прескача на плажа. Между хотелите има достатъчно пространство, в курорта зеленината е в изобилие, а чистотата - на ниво. Последното е характерно и за гордостта на Албена - дългата над 3,5 км и широка до 150 м плажна ивица с фин, златист пясък. Морето тук обикновено е спокойно, много често сутрин прилича на тепсия - няма да видиш и една вълничка. Дъното се спуска плавно, а водата е чиста. Ако все пак си решил да не прекараш почивката си в абсолютен мързел, Албена предлага богати възможности за практикуване на различни водни и плажни спортове. Престоят в тук е ободряващ и заради чистия въздух, заслуга за който има съседният природен резерват Балтата.

Шкорпиловци

Шкорпиловци съчетава най-дългия плаж в България (12 км) с планински поляни. Тук можеш да се почувстваш сам на този свят. Плажът е толкова просторен, че винаги ще намериш място само за себе си (и някой любим човек). Зад плажа, в северната му част, се намира защитената местност „Камчийски пясъци”, а още по на север са лонгозните гори по устието на река Камчия. На юг плажът стига до Черни нос - най-северната точка на Стара планина при срещата й с Черно море.

Каре дере

Кара дере е може би най-девственото място по цялото ни крайбрежие. До него се стига по черни пътища и пътеки от Бяла и с. Горица. Плажът е любим на хора със свободен и приключенски дух, на творци, сърфисти и нудисти. Пясъкът е чист и граници с гори и храсталаци. Всяко лято по протежението на плажа и вътре в гората изникват палатки, защото други форми на настаняване тук просто няма. Разбира се, едно такова диво, красиво и незастроено място боде очите на инвеститорите, които открай време имат амбиции да залеят с бетон и него. Последният проект за комплекс в Каре дере кандидатства за държавен сертификат за приоритетна инвестиция. Искрено се надяваме, че този път разумът ще надделее и поне това място ще остане недокоснато.

Иракли

На този девствен плаж „инфраструктурирането“ върви по-успешно. Част от ивицата вече си има концесионер, но по останалата ще видиш предимно палатки на хора, прекарващи тук понякога и цялото лято. Районът е уникално красив. На юг защитената местност Иракли стига до нос Емине - най-източната част на Стара планина. На територията й има и природен резерват, обитаван от застрашени растителни и животински видове. Плажът е дълъг над 3 км, чист е и е посещаван от нудисти.

Златна рибка до Созопол

Созопол отдавна не е градчето, което беше в края на миналия век. Разраства се със застрашителни темпове, но Старият град, за щастие, все още пази чара на тесните улички и старинните къщи. По крайбрежната алея има и няколко много приятни заведения, отварят се все повече интересни галерии. В края на лятото тук се провежда ежегодният фестивал на изкуствата „Аполония“. Немалка част от почиващите в района обаче пропускат двата градски плажа за сметка на този на „Златна рибка“. Къмпингът е разположен сред богата екзотична растителност в южната част на Царския плаж, на 2 км западно от Созопол.

Приморско

Приморско вече е пренаселено и шумно място, но това донякъде е компенсирано от една от най-дългите плажни ивици по Черноморието (10 километра). Северният плаж (този по-близо до Перла) е сравнително по-лишен от тълпи.

Устието на Велека, Синеморец

Наистина вълшебно място. Река Велека се вие сред гъсти гори и тръстики, морето е синьо-зелено и безкрайно, а между тях се е кротнала пясъчна коса, която изпълнява ролята на плаж. Можеш да избереш дали да опънеш хавлията откъм морето или реката. В самия край на плажа, в подножието на стръмни скали, Велека се влива в Черно море. Тук водата е най-кристално чиста, морето е най-спокойно (макар че понякога има течения), а плажът - най-безлюден, като се изключи по някой нудист и/или лагеруващ на палатка. Пясъкът е малко по-едър от типичния за Южното Черноморие. Прави впечатление, че на отсрещния край плажът този сезон е доста поизяден от морето и вече се е отдръпнал почти до скалите, които присъстват и от тази страна. Причината може би е в това, че заливът е отворен и при силен вятър се вдигат сериозни вълни, които са изключително впечатляваща гледка. Сигурно затова и плажът рязко набира дълбочина само на няколко метра от брега. При спокойно време обаче мястото е идеално за плуване. Доскоро плажът беше абсолютно незасегнат от застрояване, защото се води защитена територия. От миналото лято в близкия до селцето край цъфна скромно капанче с няколко маси, тази година се появи и бараката на хора, предлагащи разходка с катамаран, но като цяло гледката е на светлинни години от инфраструктурните изстъпления в Слънчев бряг, например. Рано сутрин рибата излиза до самия бряг и не е случайно, че по това време можеш да видиш и няколко въдичари. По високото плато над плажа самотно пасящите коне вече се разминават с немалко руснаци и поляци. Пак там се намира може би най-готиният крайбрежен бар по Черноморието - „Кораба“. Събрал е в едно невероятна гледка, лежерна обстановка, приятни и усмихнати гости, отпускаща музика и чудни коктейли (препоръчваме мохитото, в което суперприветливите дами на бара никак не пестят рома).

Като цяло Синеморец все още запазва леко задрямалата селска (в най-добрия смисъл на думата) атмосфера и не се е превърнал в шумен курорт, макар че и тук асфалтът и хотелите напредват към морето. Умишлено пропускаме централния плаж Бутамята и се отправяме малко след южния край на селото, където се е скрил още един интересен плаж - Липите.

До него се стига по стръмна пътека, минаваща по скалите над Бутамята, или по по-обиколен маршрут през гора. Всичко това прави плажа доста слабо посещаван и почти девствен. Пясъкът в малкия залив е много чист, а водата - кристална, плитка и спокойна.

Силистар

Изключително красивата местност предлага най-южния истински плаж в България (изключваме миниатюрното плажче на Резово). До него се стига по прашен, черен път (отбиващ се от също толкова тясното „междуселско“ шосе на юг от Синеморец), покрай къмпинг, през бариера, където ти взимат 4 лв. на ден за вход (защото имотът се води частен) и накрая по паянтово мостче над река Силистар. Разходката си заслужава, защото попадаш на плаж със супер фин пясък, заобиколен от двете страни от скалисти хълмове, по които гората се спуска досами водата. Зад гърба ти е пак гора и вече споменатата река, а пред теб е затвореното заливче, с много полегато дъно, по което можеш да се разхождаш на десетки метри навътре. Водата на Силистар е смятана за най-чистата по Черноморието ни. Допреди няколко години мястото беше успокояващо пусто, но сега вече си има концесионер (въпреки че е защитена територия), с който си вървят заведение, нагъчкани плажни чадъри и начумерени плажуващи с кисели физиономии. Добре че поне уникалните плажни лилии са оградени със скромни въженца, които все пак напомнят, че районът е защитен...

Виж и втората половина от списъка, вече и с международно участие:)