Какво ти говори понятието “секънд хенд”? Ами “винтидж”? Срещнахме се с Ека Бичинашвили, която ни ги разясни. Научихме и как да разпознаваме готините неща, обсъдихме стила на българите, младите родни дизайнери и как стоят нещата навън.
Какво ти говори понятието “секънд хенд”? Ами “винтидж”? Интересно е, че към първото все още подхождаме с десетки предразсъдъци, а всеки има собствена теория за значението на второто.
Срещнахме се с една страхотна дама, която да ни разясни разликите и приликите между двете.
Ека Бичинашвили е завършила моден дизайн в Мирангони, Милано, работила е за Frankie Morello и Alessandro Dell'acqua, куп родни компании, а в момента е един от основателите на онлайн магазина Par-a-van и планира собствена модна колекция.
Par-a-van е онлайн магазин за винтидж, секънд хенд и авторски неща на млади български дизайнери. Ека участва в целия процес от селектирането на дрехите, до това как да бъдат стилизирани, снимани и качени в сайта. Хубавата идея на проекта е, че ако видиш дрехите в комбинация, която би облякъл, ще ти е по-лесно да загърбиш предразсъдъците, че са принадлежали на някой друг, преди това. "Да носиш секънд е като да си размениш дрехи с приятелка," казва Ека.
Тя ни разказа как ги открива, как разпознава качествените неща, но ако мислиш, че ти липсва жажда за модни приключения или достатъчно въображение, винаги можеш да се обърнеш към слелекцията на специалистите в обласстта.
Как се роди идеята за Par-a-van?
Първоначалната идея беше за един микс от vintage, recycled vintage или second и млади дизайнери, защото смесицата между тях е наистина интересна. Освен това всички, които участваме в Par-a-van, събираме такива дрехи като хоби. Решихме да е онлайн, защото има по-голям достъп до хората. Представяме нещата на сетове, което общо взето е по-добре и за дрехата, защото стои на място. Решихме да каним приятели стилисти, които да правят собствени сетове. Създадохме рубриката Look By, където са участвали Лиляна Гергишанова, Вероника Благоева и много други.
За в бъдеще мислим Par-a-van да е малко по-профилиран, да има повече дизайнери, може би и чужди, повечето неща да са recycled, защото това работим и сме с две крачки напред пред магазините за дрехи втора ръка. Мислим и всеки стилист да остави свой гардероб, който сам събира, снима и продава. Идеята е да се прави от хора, ангажирани в бранша. Разбира се, ще се дават дрехи под наем за събития, защото имаме огромен гардероб.
Ще ни обясниш ли разликата между second hand и vintage?
Разбира се, за да се нарече vintage една дреха, тя трябва да е поне на 20 години и по-стара. Колкото повече, толкова по-скъпа е тя. Например, в Милано и Лондон vintage магазините са едни от най-скъпите. Там можеш да намериш дрехи от XIX век, които са изключително запазени, включително чанти и други аксесоари. Има отделни магазини с колекции на чанти Gucci от първата произведена до последната, часовници Cartier от първия до последния модел. При нас няма толкова много специалисти в тази област, но се намират неща, дори от 60-те години.
Като че ли хората преоткриват този тип облекла все повече?
Да, това е така, но и самите магазини го забелязват. Вече се слагат етикети с цени на неща, които преди време са се продавали на килограм.
Колко често ги обикаляш?
Два, три дни в седмицата.
Има ли места, които са съкровищници за находки?
Не, трябва много да се обикаля. По принцип съм чувала, че най-много такива места са съсредоточени в Казанлък, но все още не съм била там. Наистина, кризата се усети много силно, не само в покупките на клиентите, но и в това, което пристига отвън. Това трябваше все някога да се случи. Произвеждат се толкова много дрехи от толкова много марки и къде отива всичко това? Кой има нужда от толкова много неща?
Как устоявате да не прибирате всичко за себе си?
Разбира се, че си прибираме дрехи постоянно, но се случва неща, които много харесвам, да не успея да вместя в гардероба си. По принцип, никога не купувам нещо, което не бих облякла.
Коя е най-голямата ти находка?
Намерих много хубава рокля на Джани Версаче и още никой не я е купил. Тя е по-скоро с колекционерска стойност. Предполагам, че ако я качим в Ebay ще има много по-голям успех, защото тук просто не я оценяват. Тя е с леопардов принт, с копринен хастар отново в леопардов принт - пипнато, сладичко. Всъщност и преди съм намирала рокля на Джани Версаче, но тя се продаде. От време на време изкачат дрехи на Jil Sander, но те не са точно vintage.
Миналата година сайтът ви стана Сайт на годината, нали?
Момчетата от Rizn, които го правиха, получават пета или шеста такава награда. Предполагам, че ние спечелихме, не само заради визията, но и заради идеята на сайта. Вероятно, ако се продаваха запалки или тръби, нямаше да е толкова успешен.
Как хората научават за него?
Клиентите ни са кръг от наши приятели, кръговете от техните приятели и т.н. Така ни намират. Пазарът за тези неща е ограничен. Разбирачите, които харесват този тип дрехи и не са толкова праволинейни в обеклото си, са малко и нямат толкова много пари.
… или ги намират сами?
Не е точно така. Въпреки че се занимавам с отсяване на дрехи, бих си взела дреха от магазин за селектиран second hand, която е красива, изпрана, изгладена и представена по атрактивен начин. Освен това находките все по-трудно се откриват. Трябва много обикаляне, много ровене. В България не се внасят интересни неща.
Откъде се вкарват?
От Щатите, Англия, Германия, Швейцария, което е още по-скучно.
От къде са най-интересните?
От Англия, разбира се.
Как разпознаваш готините неща? Ровиш ли се много?
Не, не ровя. По цвета. Формулата ми е цвят, материя, изпълнение - важно е как е направен шева. Ако материята не е толкова готина, може пък идеята да е страхотна. Има и дрехи, които виждаш и знаеш, че им трябва съвсем малка корекция, за да станат страхотни. След това идва и цялата забавна игра със снимането, търсенето на модели, правенето на грим, качването в сайта, които всъщност са доста скъпи неща, така че в крайна сметка цените си имат обяснение. Да не забравяме и професионалната гледна точка, която също трябва да се уважава.
Как избирате дизайнерите, с които работите?
Трябва да ни харесват. Сайтът е готов на английски и в момента се чудим как да го представим на големия свят. Тогава и дизайнерите ще станат повече. В момента водим преговори и с чужди имена.
А кои влизат в селекцията ви сега?
Антония Пашова, Николай Божилов, Боян Кузески, Марияна Стойкова, Нева Балникова, Милко Бойаров, Мария Колева и други. Планирам да направя и собствена колекция, защото отдавна не съм.
С Антония Пашова сме решили да създадем recycled колекция с ревю и мисля, че двете заедно ще го направим добре. Винаги двама или трима души работят повече от един. Идеите са повече, както и мотивацията.
С какво си се занимавала преди това?
С моден дизайн. От време на време тук и със стайлинг, но усещам, че не съм чак толкова силна, колкото например е Лили Гергишанова. Там законите са други.
Къде си завършила?
В Милано, Марангони, специалност моден дизайн, после стажове и чудеса, върнах се, тук работих за няколко компании, минала съм през много неща. Затова и сега искам да направя нещо за себе си
Защо не остана навън?
Защото даже и след 5 години работа, гледат на теб като на втора ръка човек. Хубаво е за CV-то, пише, че си работил при Алесандро Дьолакроа, Морело и други, но оттам нататък, ако не си потомствен богаташ, е много трудно. По време на ревютата работиш по 20 часа на ден, идват хора от цял свят, което и голямо богатство за тях, защото всеки носи своята характеристика. Но това не беше за мен
Какъв е стилът на българите?
Еднотипен, но навсякъде е така. Има неща, от които се влияе културата на обличане на едно място. Например, италианците ходят с дънки, бяла тениска и сако, испанците прибавят и пуловер и т.н. Може би единствено в Англия се наблюдава разнообразие на стилове, но там се смесват много култури, а и трябва хората да имат нагласа към това. Разнообразен стил има в държави, в които има силна модна индустрия. В България се влияем от друг тип индустрии.
Благодарим ти за срещата и успех с проекта!И аз благодаря.
Снимки: Par-a-van.com
15 Коментара