Как се случи така, че на тези избори получаваме само опции, които нито си заслужават, нито работят в името на демокрацията и стабилността на България

Чета поредно изказване на пореден кандидат с 0% шансове за успех на президентските избори и няма как да не започна да си мисля за това колко безсмислен ще бъде точно този вот. 

Не съм от тези, които смятат президентската институция за лишена от смисъл сама по себе си. Президентът е нужна фигура, която трябва да осигурява необходимия баланс в политиката и обществото, да действа като свързващо звено и да е обединител на нацията. А ние българите безумно много се нуждаем от нещо, което да ни обединява. 

Факт. Тази институция досега не е виждала истински обединител - човек, който да създава мостове и да служи като буфер между политика и общество. Но това не трябва да ни спира да търсим именно такъв човек за поста. 

Виж още: Когато партиите решат, че избирателя кучета го яли

Лошото е, че такъв човек така и не ни се предлага. Честно казано, не знам дали въобще има подобна личност в публичното ни пространство, която да може да обедини хората и да излезе над различните междупартийни и вътрешнопартийни крамоли. Дори и да има, такава не ни се представя като възможен избор. 

Вместо това обаче имаме цяла плеяда от всевъзможни неизбираеми кандидати, които никой няма идея защо се кандидатират. Официално всички искат да оправят България, да променят и т.н. Възможно ли е обаче? И как? Как например онзи, който удари Волен Сидеров, ще се погрижи за доброто бъдеще на страната? Или Владо Кузов? Или Жорж Ганчев? Или който и да е от всички онези нелепи кандидати, които най-вероятно сами осъзнават, че нямат и 1% шанс да се класират за поста. 

Междувременно най-голямата партия и фаворит за спечелването на президентските избори още не е изкарала кандидата си и ще го направи около месец и четири дни преди самия вот. И тук виждаме най-големия и грозен парадокс. ГЕРБ са фаворити, без дори да са си обявили кандидата. На едни мажоритарни избори, в които избираме силна личност и лидер. Какъв лидер ще е това, когато той е назначен месец преди изборите? 

Виж още: По-малко от половината българи биха гласували сега за президент

Как можем да гледаме на него като обединител на нацията, когато е посочен толкова кратко време преди изборите? Той ще е партиен кадър и назначение. ГЕРБ, колкото и да са популярни, се ползват с около 25% подкрепа. А останалите 3/4 от гласоподавателите, които не смятат, че те са най-добрата опция за България? 

Какъв обединител можем да видим ние в кандидата на партия, която дотолкова си е повярвала, че пренебрегва демокрацията в името на това да си запази човека от черен пиар? 

Междувременно най-голямата им партия конкурент - БСП издига генерал, който тепърва трябва да става познат в обществото и да гради име и имидж. Всичко говори за работа в последния момент - нещо неприемливо за всяка демокрация.

Демокрацията изисква кандидатът да е познат поне няколко месеца преди самите избори, за да може избирателите да приемат този човек като личност, която може да застане на чело на нацията, а не просто като партийна кандидатура. 

Виж още: Въпросите кой е кандидатът на ГЕРБ за президент дразнели премиера

И тук е големият проблем - партиите сякаш повече пречат на демократичния процес, отколкото да го гарантират. Така например, ако кандидатите за президент нямаха право да бъдат издигани от партии, а само от инициативни комитети, нещата щяха да са доста по-различни. Ако един кандидат трябва да се яви като себе си, а не като лицето на еди коя си партия, дори и тази партия да се е обявила в негова подкрепа, той ще има много по-различен профил и много по-различна тежест. Той малко или много ще бъде личност.

А вместо личности сега получаваме шутове и партийни номинации без обществена тежест. И избори без кой знае какъв смисъл.