Аушвиц (Освиенцим), където са избити над 1 млн. евреи, цигани, поляци и военнопленници, е само един от над 850-те нацистки концлагера. А 11 април, когато е освободен Бухенвалд, става Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи

За 12-те години, когато Хитлер е на власт, нацистите обособяват 20 основни концентрационни лагера, които са имали множество подразделения, плюс още четири лагерни комплекса за "изтребление", гета и лагери за принудителен труд.

В системата на нацистките лагери са загинали милиони, от които само евреите са 6 млн. До края на Втората световна война през 1945 г. тя се разпростира от Франция и Холандия на запад до Естония, Литва и Полша на изток.

Първият лагер е Дахау.

Много от лагерите съчетават най-антихуманните характеристики на затвор и колония за полагане на робски труд. Някъде се провеждали безчовечни медицински експерименти, други били просто транзитни точки, откъдето евреи и други "нежелани" субекти се разпределяли към своите крайни дестинации.

Четирите основни лагера били Белжец, Хелмно, Собибор и Треблинка, чието единствено предназначение било ликвидирането на всеки, прекрачил портите им.

Треблинка почти конкурира Аушвиц (Освиенцим) по брой на хората, избити на територията му - между 870 и 925 хил. души. 170 хил. умират в Собибор, поне 152 хил. в Хелмно, а около 434 500 евреи са избити в Белжец.

Виж още: Оцелял от Освиенцим: Наричаха ни "сапуни"

Точният брой на жертвите обаче вероятно никога няма да стане известен, както и точно колко хора са били пленници в нацистките концлагери, отбелязва Си Ен Ен.

Нацистите традиционно водели точна статистика, но документацията в някои от лагерите бива унищожена преди освобождаването им от съюзническите сили. Сред тях е печално известният Люблин-Майданек, който, подобно на Аушвиц, се използвал и като концентрационен лагер, и като лагер за изтребление. В основния лагер загиват между 80 и 110 хил. души, но колко общо са били затворниците е невъзможно да се каже.

Берген-Белзен е друг лагер, чиято документация е унищожавана. Там са завършили живота си около 50 хил. души. Сред тях е и Ане Франк, която се разболява и умира броени седмици преди освобождаването му.

От американския мемориален музей на Холокоста са издали Енциклопедия на лагерите и гетата (Encyclopedia of Camps and Ghettos, 1933–1945). 

Датата, на която е освободен Освиенцим (27 януари) се отбелязва като Международен възпоменателен ден на Холокоста, а 11 април, когато US армията влиза в Бухенвалд, край Ваймар - като Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи, пострадалите от фашизма и войната.

Американски, британски и руски военни кинооператори снимат концлагерите при освобождаването им и тези кадри са представени като доказателствен материал на Нюрнбергския процес.

"Планини от трупове и ходещи скелети... Те документирали невъобразимото, като в същото време се бояли, че никой не би им повярвал. Били Уайлдър, един от тях, казваше: "Страхувахме се хората да не кажат по-късно, че всичко това сме го инсценирали в Холивуд с помощта на грим и специални ефекти", пише в мемоарната си книга "Светлина, сянка и движение" германският режисьор Фолкер Шльондорф.

Повод за неговите думи е един филм, повлиял върху цялото му творчество - документалният "Нощ и мъгла" (Nuit et brouillard, 1955) на големия френски режисьор Ален Рене. Именно там е първото използване на тези кадри в авторски филм.

Темата е намерила отражение и в руския "Обикновен фашизъм" на Михаил Ром, както и в множество игрални филми: "Брезова горичка" на Анджей Вайда, "Списъкът на Шиндлер" на Стивън Спилбърг, българо-германския "Звезди" на Конрад Волф, "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини, унгарският "Синът на Саул", носител на тазгодишния "Оскар" за чуждоезичен филм. Съществува и богата мемоарна, документална и научна литература.

Виж още: 12-те най-добри филма за Втората световна война

Източник: Си Ен Ен