В самокритичен доклад прокуратурата признава, че има сериозни проблеми в борбата с корупцията на високите етажи на властта, като само дребните корупционни престъпления биват разкривани и наказвани

През 2015 г. в България са регистрирани общо 107 870 престъпления, а от тях разкрити са 45 281 или 42%. Това показват данни на МВР от "Доклад по прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2015 г.", публикуван на сайта на Прокуратурата на Република България.

От всички извършени престъпления най-голям е броят на престъпленията против собствеността, които са 54,5% от общия брой нарушения на закона. Следват общоопасните с относителен дял 22,5%, икономически - 10,5%, а тези против личността са 3,9%.

Общата регистрирана престъпност намалява с 5,4% спрямо 2014 г. (114 004 регистрирани), и с 1,7%, спрямо 2013 г. (109 744 регистрирани).

Нивото на разкриваемост на престъпления се увеличава с 4,4 пункта, спрямо 2014 г., и с 4,7 пункта спрямо 2013 г. През годината разкритите престъпления са 45 281 (42%), докато през 2014 г. са 42 839 (37,6%), а през 2013 г. - 45 566 (37,3%). От минали години са разкрити 10 984 престъпления, при 11 676 за 2014 г. и 12 542 за 2013 г. 

Докладът на прокуратурата е изключително самокритичен и дава подробна информация за типа престъпления, които получават най-често присъди. 

Така например един от изводите на доклада е, че само дребните корупционни престъпления биват разкривани и наказвани, като броят на делата за подкуп остава малък. Наказват се предимно дребни рушвети, взети от катаджии.

Виж още: Къде в България има най-много корупция

Разследващите не могат да се справят с корупцията по високите етажи, тъй като в масовия случай висши чиновници се прикриват зад комисии или други колективни органи, които в крайна сметка взимат решение, обслужващо определен интерес.

В самокритичен тон прокуратурата обяснява, че подкупите по пътя далеч не са най-големият проблем на държавата. Едновременно с това е намерено и оправдание за слабите резултати срещу корупцията по високите етажи.

"Получаването на самопризнания от лица, разполагащи с влияние и значителни финансови средства, както и ползващи активна адвокатска защита, е практически невъзможно. Свидетелите по корупционните дела обичайно са лица в служебна или друга зависимост от разследваните и не желаят да дават показания. Изискваните документи обикновено се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересувани от изхода на делото лица. Поради това често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган", пише в доклада. 

Виж още: Защо Румъния успя, а България - не?

Наред с това се увеличава и броя на оправданите в дела за корупция. Над 1/4 получават оправдателни присъди, като този дял нараства чувствително спрямо 2014 г., когато оправданите са били 15,5%. Тенденцията обаче е почти същата като през 2013 г. - оправдания в 25,8% от случаите, а през м.г. - при 25,3% от делата. Крайната равносметка показва, че през 2015 г. от общо 312 предадени на съд 79 са оправдани. Най-много неуспешни разследвания има Софийската градска прокуратура - 32. 

За миналата година има рязък скок в оправдателните присъди и по дела за организирана престъпност. За 2015 г. оправдани са 21,1% от подсъдимите, спрямо 3,6% за 2014 г. и 4,2% за 2013 г. Увеличава се и броят на върнатите от съда обвинителни актове.

Целия доклад може да видите на сайта на прокуратурата.  

Източник: Bulevard.bg / в. "Сега"