Да мразиш неверника или може и иначе

Казват, че религията трябва да е път към Бога. Казват, че Бог трябва носи утеха, да помага, когато имаме нужда от опора и да ни дава сигурност. Казват...

Когато обаче в последно време става въпрос за религия, най-често темата, която е засегната, включва в себе си разделение. Едни хора се делят от други хора и най-често се мразят. Защото, когато имаш "други" и "различни", те се възприемат като враг.

Отмъщение срещу една карикатура

Помните ли "Шарли Ебдо". 12 души загинаха, след като терористи нахлуха в редакцията на френския сатиричен вестник "Шарли Ебдо", за да си отмъстят на "неверниците" в името на своя бог и своя духовен водач. Така те защитават своето божество, което принципно би трябвало да носи мир между хората.

Поводът е прост - карикатура на лидера на Ислямската държава Абу Барк ал-Багхади. Това е дало причина на група фанатици да отнемат живота на толкова души. Това ги е извинило в очите на техния бог.

Свещената война - извинение за кръвожадността на фанатиците

Истината е, че това е един от многото атентати на религиозна основа и религията, която уж трябва да се защитава, невинаги е ислямът. Историята помни атентати, извършвани от ревностни християни, евреи, членове на различни секти, индуси и т.н. Религията не е важна. Важно е това, че някои хора я използват като извинение за собствените си дела и собствената си кръвожадност. Джихадът е само извинение за уродливостта на фанатиците.

И на колкото и хора да дава тя покой, точно това ѝ е основният проблем - дава извинение за разделение и омраза, все неща, които религиите отричат, проповядвайки мир. И същите тези хора, които слушат словата за мир на духовниците (които далеч невинаги са читави и разбират собствената си религия), след това проповядват сами омраза към другите, към тези, които зоват своя бог по различен начин или пък дори го наричат със същото име, но имат разлики в начина, по който го почитат. И тези хора са много.

Омразата няма религия и едновременно с това има всички религии

Най-малкото си спомням за хората от онова пернишко село, което не даде на няколко деца бежанци да започнат училище. Или за хората от Розово, водени от местния свещеник, които искаха да изгонят настанилите се в селото бежанци. И се сещам за тях, защото са типичен пример за омраза на религиозно и етническо ниво.

Защото омразата, както и човещината, нямат религия, но именно религията дава извинение и за двете. Или по-скоро прочитът на каноните. Не помня кой ми беше казал, че в религията носи на човек това, което иска да види. Ако търсиш в нея опора и човещина, ще намериш най-вероятно сили да помагаш и на околните, причина да действаш като добър човек. Ако обаче я възприемаш като един всемогъщ бог, който наказва лошите и неверните, просто си даваш повод да мразиш.

А когато си разделил света на свои и чужди, започва да ти се струва нормално да си враждебен към другите. Те стават непознати и дори врагове. Какво ти пречи да започнеш да се защитаваш от враговете? Така, след като си махнал образа на човек от различния, ти става много по-лесно да нараняваш, да мразиш и да се страхуваш.

А може и иначе

Истината обаче е, че дори да си най-фанатичния джихадист, ако просто седнеш с някого и забравиш за момент за собствените си отношения с висшите сили, ще осъзнаеш, че срещу себе си имаш друго човешко същество, с което дори може и да се харесате.

При нас, българите, болезненият спомен за турското робство още оставя твърде много горчилка. За сметка на това почти всеки от нас може да се сети за някой познат от турски произход, с когото сме си прекарали добре - яли сме, пили сме, смели сме се.

В крайна сметка не се ли молим всички за едно и също - здраве и щастие за нас и за близките ни, независимо към кой бог е отправена молитвата. Защото преди всичко сме хора и религията не ни определя какви сме изцяло.

Ако ти си християнин, той евреин, а той мюсюлманин, и всички вие например харесвате спортни автомобили и "Байерн" (Мюнхен), нима няма да си изкарате добре, говорейки си за футбол и коли?

Именно в това се крие философията на всяка религия - мир, разбирателство, любов. И всичко останало е само въздух, който пречи.