Еврокомисията предлага модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава, твърдят авторите на дългосрочната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Кои са областите, където се предлага изразходването на повече средства

Ключови държави от ЕС подложиха на остри критики Европейската комисия заради представената в средата на седмицата финансова рамка за първия дългосрочен бюджет на общността след излизането на Великобритания.

Предложеният бюджет за периода 2021-2027 г. възлиза на 1,279 трилиона евро, което е 1,11% от брутния национален доход на оставащите 27 страни членки, обобщават "Ройтерс" и "Франс прес". Брюксел планира намаляване на земеделските субсидии и кохезионните фондове - съответно с пет и седем процента, но предвижда по-големи разходи за цифрова икономика, научни изследвания, отбрана и защита на външните граници.

Холандия, Австрия, Дания и Швеция, чиито вноски в общия бюджет надвишават сумата, която получават, се обявиха срещу увеличаването на приноса им към европейската хазна. Това не е приемливо - по-малък съюз означава по-ниски разходи, напомни холандският премиер Марк Рюте, а австрийският канцлер Себастиан Курц предупреди, че предстоят тежки преговори предстоят.

Германското правителство обаче определи проектобюджета като "важна първа крачка към реформиран Европейски съюз" и призова всички да поемат своя дял за постигането на тази цел.

Франция, която е най-големият получател на земеделски субсидии, нарече "невъобразимо" тяхното "драстично, огромно и късогледо орязване".

Еврокомисията рискува и сблъсък със страните членки от бившия социалистически блок в Източна Европа с предложение онези държави, които допускат ограничаване на демократичните ценности, да бъдат санкционирани с намален достъп до европейско финансиране.

Решения по новия механизъм ще се вземат и ще влизат в сила по предложение на Еврокомисията - освен ако 2/3 от държавите членки не гласуват "против".

Полша реагира изненадващо спокойно на предложението, което би могло да я лиши от еврофинансиране за милиони. Това предложение само дава посока за бъдещо споразумение, но докато се постигне, ще трябва да извървим много дълъг път, заяви полският зам.-министър на външните работи Конрад Шимански.

Според полския дипломат представянето на проектобюджета е показало, че "никой в Европейската комисия не мисли сериозно за инструменти, които биха ограничили правата на страните членки, вкл. бюджетните им права, заради политически натиск".

Говорител на унгарското правителство пък окачестви перспективата която и да било държава членка на ЕС да бъде наказвана финансово заради политически спорове с Еврокомисията като "просто хипотеза".

Варшава и Будапеща са обект на критики от Брюксел заради ограничаване независимостта на съдебната система и медиите, както и заради отказа им да спазват европравилата по отношение на мигрантите.

Еврокомисията дори е задействала срещу Полша процедура за лишаване от право на глас в Съвета на ЕС, но Унгария е готова да наложи вето на такова решение. Двете държави са сред най-големите нетни получатели на европейски средства.

"Предлагаме да подсилим връзката между европейския бюджет и правовата държава. Това е предварително условие за добро икономическо управление. Ето защо ние предлагаме нов механизъм, с който да се защити бюджета от рисковете, свързани с недостатъчното прилагане на закона. Нямаме предвид конкретни държави, но това е важен аспект на нашата архитектура", заяви при представянето на проектобюджета председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. 

Следващата многогодишна бюджетна рамка с новите правила ще стане факт, само ако бъде приета единодушно от Съвета на ЕС и подкрепена от Европейския парламент, уточнява БНР.

Виж още: Пет сценария за бъдещето на ЕС

Дългосрочните бюджети са част от функционирането на Европейския съюз от 1988 г. насам, като са обхващали периоди с различна продължителност - пет или седем години:

- Първият дългосрочен бюджет - т.нар. "Пакет Делор I", обхващаше периода 1988-1992 г. и бе насочен към създаването на единен пазар и консолидирането на многогодишната рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност,

- Във втория дългосрочен бюджет - "Пакет Делор II" за периода 1993-1999 г., като приоритет бяха определени социалната политика и политиката на сближаване, както и въвеждането на еврото,

- Дългосрочният бюджет "Програма 2000" обхващаше периода 2000-2006 г. и бе насочена към разширяването на Съюза,

- В дългосрочния бюджет за периода 2007-2013 г. като приоритет бяха определени устойчивият растеж и конкурентоспособността с цел разкриването на повече работни места,

- Дългосрочният бюджет за периода 2014-2020 г. имаше за цел повишаването на трудовата заетост и растежа на икономиката, като това бе обвързано със стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Предложеният сега дългосрочен бюджет за периода 2021-2027 г. е нов, модерен бюджет за Съюза с 27 държави членки, изтъкват от Европейската комисия и го определят като "ясен, прост и гъвкав бюджет за реализирането на основните приоритети и политики с цел гарантирането на максимална европейска добавена стойност" - "бюджет, който инвестира в Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава, съгласно призива на председателя Юнкер в неговото обръщение за състоянието на Съюза за 2016 г.

С умерено намаляване на финансирането на общата селскостопанска политика и програмите в областта на политиката на сближаване предложението отразява също така по справедлив и балансиран начин бюджетните последици от оттеглянето на Обединеното кралство, което съществено допринася за бюджета на ЕС, убедени са в Брюксел.

"Икономическият подем ни дава глътка въздух, но не ни предпазва от необходимостта да направим икономии в определени области. Ще обезпечим доброто финансово управление чрез първия по рода си механизъм за принципите на правовата държава. Това е начинът да действаме отговорно с парите на нашите данъкоплатци. Сега са наред да действат Парламентът и Съветът. Убеден съм, че трябва да се стремим да постигнем споразумение преди изборите за Европейски парламент догодина", категоричен беше Жан-Клод Юнкер.

Основни нововъведения в разходната част на новия дългосрочен бюджет - кои са областите, където се предлага изразходването на повече средства в бъдеще?

Инвестициите сега в области като научните изследвания и иновациите, младите хора и цифровата икономика ще се окажат изключително печеливши за бъдещите поколения, изтъкват от Брюксел и се аргументират защо искат ръст на финансирането за редица ключови области, вкл.:

- почти девет пъти по-високи инвестиции в цифровата трансформация и цифровите мрежи, за да достигнат 12 млрд евро (допълнени от инвестициите, подкрепени от фонда InvestEU под формата на заеми, гаранции и други финансови инструменти),

- повече от два пъти увеличение в програмите, насочени към младите хора (например програмата "ЕРАЗЪМ +" с 30 млрд. евро и Европейския корпус за солидарност с 1,3 млрд. евро), в т.ч. 700 млн. евро в подкрепа на Interrail карти за младите хора;

- почти утрояване на разходите за управлението на външните граници, миграцията и предоставянето на убежище, така че сегашните 13 милиарда евро да достигнат около 33 милиарда евро, което би дало възможност да се финансират 10 000 гранични служители до 2027 г. за Европейската агенция за гранична и брегова охрана;

- повишаване на инвестициите в научни изследвания и иновации с 50% посредством заделени 100 милиарда евро за водещите програми Хоризонт, Европа и Евратом;

- увеличаване на инвестициите в областта на сигурността с 40%, докато достигнат 4,8 млрд. евро, и създаване на фонд за отбрана от 13 млрд. евро, който да допълва и да действа като катализатор на националните разходи в областта на научните изследвания и развитието на капацитет. Инвестициите, необходими за улесняване на военната мобилност в целия ЕС, ще се финансират с 6,5 млрд. евро чрез Механизма за свързване на Европа,

- увеличаване на финансирането за външни действия с 26%, докато достигне 120 млрд. евро, с конкретен акцент върху съседните на Европа държави, както и поддържане на специфичен (без предварително разпределение) резерв за справяне с възникващите предизвикателства, по-специално в областта на стабилността и миграцията. С цел да се допълват програми, финансирани от бюджета на ЕС в областта на отбраната, върховният представител предлага да бъде създаден извънбюджетен европейски механизъм за подкрепа на мира в размер 10,5 млрд. евро, предназначен за укрепването на евентуални съвместни ангажименти в трети държави.

Източник: БНР, ЕК